Безспорно голям професионалист и разказвач на истории е журналистката Даниела Тренчева. „Ничия земя“ ни запознава с много хора, които са извън актуалните за деня новини, събития. Такава е и историята на фотографа Жоро, който обикаля и снима изоставени от години къщи, отдавна забравени. Той разказа доста интересни истории, някои на границата на паранормалното.

Не съм суеверен, ходил съм по тъмно, но тези места са избирани ненапразно. Има десетки махали с тайни пътища. Имат някакво интересно излъчване, за някои страховито, аз не се боя. По здрач съм виждал сенки, които преминават между гробищата и къщите, категорично това са хора, а не игра на светлината.

Бил съм на места с предания за самодиви, това са действително съществуващи места, необяснимо е само може да се почувства, разказа фотографа. Неговите разкази са страховити, но увлекателни и интересни, само дето през цялото време не споменаха името на човека, за да може, тези, които са заинтригувани от него да могат да прочетат малко повече за човека, който се е заел да съхрани миналото.

Зрителите сами издириха кой е той, това е Жоро Хаджиев, фотограф и изразиха благодарности към него за това, което прави.

Респект приятелю,за това което си направил…

Поклон за мисията Ви, г-н Хаджиев. Струва си познанията, мислите и впечатленията 

Материалът В „Ничия земя“ забравиха да споменат името на човека, който интервюират е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

Истинска вълна от възмущение предизвикаха двата епизода „Ничия земя“ озаглавени „Приказки зад решетките“, посветени на осъдения доживот за две тежки престъпления Марио Пеев.

Това не е просто историята на Марио, но и тази на групировките, на гангстерите у нас и на онези с белите якички, които в окопите, под прикритието на уличните престрелки усвояваха големите заводи, анонсираха от предаването тази нечовешка за обикновения индивид история.

Авторката показа личността му от различни ъгли – от тежките престъпления, за които си понася наказанието, до разкаянието, което изпитва най-вече липсата на семейството и особено дъщеря му. Пеев сподели, че пише нещо като книга наречена „Писмо до дъщеря ми“, където разказва целия си живот дотук.

„Срам ме е да говоря с голямата си дъщеря заради това, което съм и всичко, което съм й причинил, тегаво ми е. Болна тема са ми децата“

Всеки по своему е възприел интервюто, което остави много и различни емоции.

Аз ги гледах и останах със такова впечатление. Еее какво толкова съм направил ?!

Не трябва да се дава трибуна на такива престъпници! С какво самочувствие и наглост разказва за себе си! Отвратена съм !

На мен ми се повдигаше като го гледах – “ с усмивка каза как е пребил човек”. Не успял да спре? Като не можеш да контролираш гнева си ще лежиш до живот!

Доста зрители защитиха Даниела Тренчева и я поздравиха за добре свършената от нея работа.

 Гледах това предаване, не бих казала, че го представят като герой. Напротив! Видяхме един умен, сръчен мъж, с талант за рисуване, който признава, че тръгвайки по пътя на мутра, е съсипал живота си, семейството си и се срамува да погледне дъщерите си в очите. За разлика от други престъпници (които са на свобода), счита, че присъдата, която излежава си я е заслужил.

Ha нас ни беше много интересно това интервю от гледната точка на закоравелия престъпник. Май на някои хора не им е изгодно да се каже или напише истината за корупционните практики и четох, че са се опитали да го убият в бобовдолския затвор. На който не му харесва интервюто, не е длъжен да го гледа.

Много стойностно интервю, описва нещата без заобикалки, и много моля без забележки към сътворили те го. Работата на журналистите е да ни представят нещата каквито са, а не както на някой му се е искало да бъдат.

Що се отнася до журналистът Даниела Тренчева и нейният подход към този тип интервюта…Тя няма равна, с богатият си професионален опит, толерантност, психоаналитичност, добронамереност и чувство за хумор, са все инструменти, които тя владее до съвършенство и стига до сърцевината на конкретния проблем…с онази лекота на водене на разговор, интонация, достъпна езикова култура, според събеседника,тя предразполага гостите й да бъдат до болка откровени,интригуващи,с което журналистът Тренчева си е свършила отлично работата…

Материалът Зрителите защитиха Даниела Тренчева – върши си работата е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.

Зрители се възмутиха от последния епизод на дългогодишното предаване „Ничия земя“ с автор Даниела Тренчева.

Интервюто взето от престъпник, който лежи доживот зад решетките създава впечатление, че това е един най-обикновен занаятчия например.

Много спокойно авторката го разпитва и той си разказва за брутални случки от престъпния си живот. И това не е първа среща с него, преди няколко години от предаването взимат първото интервю с него.

„Ничия земя по Нова тв миналата събота ме възмути. Интервюто с убиец звучеше като мил разговор между нея и невинен човечец. Няма ли кой да свали предаванията в които се дава думата на престъпници убийци нарушители на реда, които разказват своите истории, сякаш са герои на това време. Няма ли кой да помисли за подрастващите които могат да се повлияят отрицателно и да тръгнат по пътя на престъпниците, щом те са център на внимание на телевизионни предавания. Много по-добре би било да си говоря за катастрофите по нашите пътища“ , пише възмутена зрителка до Vihrogon.bg.

След присъдата избягах в Италия, смених си имената, станах друг човек, всичко както си трябва, обяснява съвсем спокойно житието си осъдения на доживотен затвор за две убийства Марио Пеев. В Италия лесно се изкарват документи – истински, бях новозеландец.

Моята ценностна система е грешно изградена поначало. Аз не виждам как мога да бъда поправен пък съм и ретро. Аз не съм видял друг начин на живот, чел съм, но не съм го живял.

Така определя Марио живота си преди решетките зад които остава до края на дните си.

Много е гадно да чуеш доживотна присъда, все едно те изключват от живота.

Материалът Зрителите бесни на Даниела Тренчева от Нова: Представихте осъден за убийства като герой е публикуван за пръв път на Vihrogon.bg.