Стоянка Мутафова е родена е на 2 февруари 1922 година в София, а жизненият ѝ път приключи на 6 декември 2019 година. Актрисата е сред едни от най-обичаните актриси в българския театър и кино. Тя участва в над 90 театрални постановки. Публиката я обича и заради ролите ѝ във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др, пише Дама.

За да отдадем нужната чест на Стоянка Мутафова, сме подготвили няколко нейни любими цитата: „Без компютри няма напредък, но без изкуство няма живот.“

„Човек получава толкова много цветя два пъти в живота – когато идва и когато си отива. Аз идвам!“

„Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин.“ „Да запазиш детското в себе си е да запазиш вкуса си към живота…“

„Не мога да се прехласвам от благодарности към публиката. Артистите много обичат в интервютата да ръсят фрази като „Моят бог е моята публика“ или „За мен публиката е всичко“. Как могат да са всичко четиристотин души в салона, дето и лицата им не различаваш? Какъв е тоя бог, дето толкоз лесно му се кланяш? Я по-полека.“

„Голямото ми притеснение беше да не би да остана незабелязана. Трескаво измислях щуротии само и само да привлека вниманието върху себе си.“

„Нямам проспани години. Нямам тихи любови.“ „Или си енергичен, или не. Не можеш да си такъв нарочно или насила.“

„Не се чувствам старица, нищо че изглеждам така.“

„– Как искате да Ви запомнят? – А, много ми е зор! Както искат, така да ме запомнят!“

„Понякога се чувствам много млада, много малка даже. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се чувствам възрастна. Не, не, не. Не нося това, което много хора имат много рано – едно такова достолепие добиват в поведението си – така може, пък така не може. Както искам, така си живея.“

„Който не носи театър в себе си е умрял.“

„Българинът е завистлив. В това е най-добър. Виж, да се бори, да се бунтува – за това не го търси.“