Мъж, който не е ходил в казарма, трудно е можел да се ожени.

„Неслужил мъж, не е никакъв мъж“, „Неотбило военна служба момче е втора ръка мъж“, „Мъж, който не е ходил войник, нищо не знае“, казвали навремето, припомня socbg.com

„Тези схващания ясно показват, че казармата освен като значима социализираща институция може да се разглежда и като посветителен ритуал, бележещ порастването на момчето и приемането му в средите на възрастните мъже. Анализирайки целия казармен преход, откриваме няколко етапа, които не само имат силата на обичай, но и са натоварени с определена символика и етнокултурна ангажираност в българската традиция. Това са задължителната по закон военномедицинска комисия, след която следва продължителен цикъл от обичаи, свързани с войнишкото изпращане. Новобранската вечер е кулминационен момент, следва военната клетва и накрая уволнението“, обяснява етнологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново Илия Вълев.

Уредникът преди дни защити докторска титла по eтнология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Той е извършил мащабно научно изследване по темата на дисертационния труд „Етнокултурна характеристика на казармата от 1944 до 1989 г.“ с научен ръководител проф. Мария Иванова.

„Погледната в исторически план, военната повинност у нас се оформя със създаването на Българската земска войска през 1878 г. и с кратко прекъсване след Първата световна война тя е в сила до началото на 2008 г. Така малко повече от век всяко годно за тази повинност момче при навършването на определена възраст е зачислявано в редовете на българската войска. Генерация след генерация – дядовци, бащи, синове, внуци преминават през казармата. Постепенно този съществен, неизбежен и нерядко опасен период от живота на младия мъж сериозно започва да променя личния, семейния и обществения светоглед, като едновременно с това бързо се утвърждава като традиция, задаваща морални норми и създаваща нови ритуали. Днес казармата е отменена, но тя е оставила траен белег в паметта ни и до сега вълнува много поколения българи“, разкрива Илия Вълев.

 

Продължението четете ТУК