Симон Вартерян – един българин, учил теология в Софийския университет, завършил Харвард, разказа в социалните мрежи за тежката си битка с коронавируса и за това как е оцелял от смъртоносната ковид хватка, при положение, че медиците му давали мизерен шанс – едва 15%, за да оцелее, пише Глас.бг.
Ето и постът му във Facebook:
„Аз бях в „Ръцете на Ковид“ и имах 15% шанс да оцелея. От доста време събирах сили, за да напиша този пост, но ето, че дойде време и съм готов! В началото на август бях приет в болница и за няма и 24 часа получих остра дихателната недостатъчност, заради която бях приведен в реанимация.
Бях 12 дни там, 7 от които с опасност за живота и 9 денонощия лежане по корем. Не пожелавам на никой да се бори за глътка въздух, на никой да преживее това, което аз и моето семейство преживяхме. В същия този момен да разбера, че очакваме още едно дете, а то може никога да не познава баща си.
А знаете ли ужаса, който видях в очите на сина ми, който беше свидетел, когато линейката дойде и ме взе. Не искам да ви споменавам, какви премеждиas бяха това и колко трудно беше да ми намерят място в някоя болница. За това, какво е преживяла жена ми и колко е било трудно да обясни на седемгодишния ни син, защо не си идва тати и кога ще се прибере, след телефонния разговор с един от докторите от реанимация, който я е подготвил, че интубират ли ме, нямам шанс да оцелея, а състоянието ми е критично.
И за всички останали проблеми и нерви с РЗИ, лаборатория и болница (няма да им цитирам имената), която е трябвало да потвърди направените ПСР тестове, на сина ми, който за огромно мое съжаление заразих и да бъде въведена вярна информация относно карантината, за да може жена ми да посети АГ специалист.
С този пост, не искам да разказвам подробно за ужаса, който изживяхме, а искам да благодаря на първо място на всички доктори от реанимацията на Окръжна болница “ Св. Анна“ гр. София и специално на началника на отделението Д-р Николаков, които спасиха живота ми.
Специални благодарности на всички медицински сестри и особено на Ани Ангелова, която се заинати и докато не започнах да се храня не се отказа, както и на Дани Маркова, и на всички санитари, които ме обгрижваха. Само искам да спомена, че тези хора през месец август бяха на предела на силите си, че тези хора също се заразяват, също имат близки, деца, но не спират да се борят за нашите животи денонощно!
Специални благодарности на Д-р София Паскова, моят личен доктор, която направи всичко по силите си и убеди Бърза помощ да дойдат да ме вземат, защото вкъщи нямах шансове. На Д-р Doncho Donchev, за помоща в лечението ми, който също се сблъска лице в лице с вируса, заразявайки се докато спасява животи.
Специално благодаря и на Maria Ivanova и на директора на училище ЕСПА Елена Немцова. Благодаря на всички приятели, колеги, клиенти за подкрепата и помощта, благодаря и на тези, които смятах за близки, а те дори и не писаха да разберат как съм…
Аз оцелях единствен, от приетите тогава в отделението, вирусът не подбира млади или стари, много животи биват прекъсвани от него. От личен опит – това е ужаса на ужасиите! А с последните две снимки от поста ми, искам да кажа, че аз пак се върнах там, от където започна втория ми живот, за да покажа „Ръцете на Ковид“ по начина, по който го умея най-добре. Поклон към всички, които са на първа линия в борбата с Covid-19! ❤️????❤️“
