Кадри БНТ: Сашо Диков взе акъла на Диана Любенова
Мъжът мечта за поколения българки и телевизионна легенда с остър език Сашо Диков подходи нестандартно към поредната си телевизионна изява.
Разликата беше, че този път не той задаваше провокативните си въпроси, а Диана Любенова отправяше такива към него.
Сашо нахлу в студиото с брадва и даде повод на водещата да го попита така ли ходи винаги на първа среща. Последва отговор, който едва ли и Диана е очаквала.
„Да, така ходя на първа среща, защото да нямаме така някои разминавания и да се знае от началото за какво става дума, и че ако отговорът е „не“, нещата стават страшни“, поясни Диков.
„Успешно ли се получава“, показа, че е заинтригувана Диана.
„Успешно, да. Слава богу, че изобщо не се е налагало, защото по разни причини нещата бързо стигат до „да“, потвърди Сашо.
Диана засегна и обичайната тема около журналиста за неговата слава на плейбой и го попита как би описал любовта сега.
От своя страна Сашо отчете, че телевизията дава слава, популярност и известност, и прави мвого неща по-лесни и по-бързи, но направи и важно уточнение.
„На мен никога не ми е трябвало и не ми се е налагало да се доказвам, защото смятам, че мъжът има мъжкарското, и трябва по друг начин да се показва и доказва“, каза той.
„На всичкото отгоре пъка, след като съм бил женен за Аня Пенчева и имам дете от нея, трудно човек може да иска повече от тая област“, добави Диков в „Имате среща… с Диана Любенова“.
Впоследствие Диков си призна, че най-голямото му престъпление е, че не успява да отдел достатъчно време на дъщеря си Петя по време на нейните детски години, когато тя има най-голяма нужда от него.
Той се върна и назад във времето към урока, който неговата майка му дава приживе: „Работи така, че да не ме излагаш“.
„Майка работи 50 години като тъкачка в една текстилна фабрика, 30 години от които на три смени. Беше носител на всички ордени, включително и на най-престижния „Георги Димитров“. Ако беше жива, тя сигурно би се гордяла с моите професионални постижения, но не и с това, че съм се развел“, откровен е Сашо по БНТ.
Последният разкри и други любопитни факти от своите детски и по-млади бурни години.
Първо се изявява като барабанчик, а после по настояване на баща си се посвещава на изкуството.
„Баща ми беше един прост обикновен шофьор на автобус. Той свиреше на кларинет навремето и той ме караше да започна да свиря. Една година свирех на цигулка, една година учих и китара. Играх и балет, но така и не получих главни роли и затова реших да се откажа“, признава Сашо.
Със ските на Диков също не му провървява особено, въпреки че стига до шесто място за Купа Европа. Неговият полет по заснежените писти спира Петър Попангелов-старши, който на 22 години го поставя в графата „безперспективни“.
Диков обаче е прилежен ученик и студент, и доказа това с двете си дипломи за завършено средно образование, които показа на Диан Любенова – съответно 5,82 в 12-и Елитна средна гимназия „Ленин“ и 5,67 във ВИФ „Георги Димитров“, сега НСА.
„В телевизията влязох благодарение на Васил Цонев, братът на Коста Цонев, и Иван Славков. Когато завършвах последна година във ВИФ през 1977-а, Славков ме попита искам ли да работя в телевизията. По молба на Цонев написах едно есе във вестник „Народен спорт“ и след като той го прочете, каза: Това е нашият човек“, спомни си Диков.
Батето издава заповед Сашо да бъде назначен в БНТ на 1 януари 1978 година, въпреки огромните протести на спортната редакция и федерациите, тъй като Диков е скаран с всички.
Сашо Диков размаха гордо и една снимка с огромна историческа стойност, която удостоверява, че е първия гост на Кеворк Кеворкян в първото предаване „Всяка неделя“. Датата 7 януари 1979 е изписана на задната страна на фотоса и Диана Любенова се увери в това.
Може би един от най-важните въпросите, които водещата зададе на своя гост, бе: „Какви са уроците от живота за теб от сегашна гледна точка?“
Отговорът на Сашо беше следния:
„Сума ти неща, които навремето съм правил и начина, по който съм казвал нещата, сега ми изглеждат толкова безумни, толкова излишни. Нервите, които съм хабил, ми изглеждат нечовешки, начина, по който колко време съм отделял за работа, за сметка на семейство и така нататък. Явно тогава, в ония години, сигурно, който ми кажеше, че това е безумие, предвид, че начинът, по който работя и живея, е безумен, нямаше да му повярвам. Но годините минават и човек с минаване на годините разбира всъщност кои са най-важните и стойности неща в живота. Така че не обичам да да се връщам назад“.
