Руският политически анализатор Антон Рамов коментира в интервю за БНР, че предложените от руския президент Владимир Путин промени в конституцията целят максимална мобилизация на електората, а скорошното обръщение на Путин към народа може да се тълкува като социално ориентирана предизборна реч.

Според Рамов изненади на гласуването за конституционните поправки няма да има – анкета на центъра „Левада“ сочи, че 44% от руснаците одобряват промените, а 32% – не. А 66 на сто ще вземат участие. А според Общоруския център за изучаване на общественото мнение даже 71% са готови да гласуват, а „за“ са 67-71%.

„Путин е известен с това, че обича да действа в ролята си на чекист, в режим на спецоперация – Крим, Сирия, ЮКОС, Чечня. Това е запазената му марка. Обича да взема неочаквани решения“, коментира анализаторът.

Той допълва, че според слуховете е имало десетки варианти за предаване на властта – казахски вариант с Държавен съвет, с приемник, с връщане на Дмитрий Медведев.

„Най-обсъждан вариант беше обединението с Беларус и Путин става президент на нова държава. Но на 10 март той избра най-простия вариант – да остане сам. Както каза председателят на Държавната дума: „След Путин ще бъде Путин“, изтъкна още Рамов.

„Ако стигнем до 2036 г. с Путин (начело, б.р.), за Русия това няма да бъде нещо необикновено или някакъв рекорд. Например Екатерина II е царувала 34 г., Петър I – еднолично 36 г., Сталин – 31 г., Николай I – 31 г.“, отбеляза Антон Рамов.