Родината възкръсна на картата на Европа благодарение на победата на Русия над Османската империя. Но именно тук, в августовския зной на 1877 година нашите опълченци доказаха, че народът ни заслужава свободата си.

„Шепата спартанци“, които ще отрежат пътя на аскера към Северна България, са наши сънародници от Русия, днешна Украйна и Молдова, от Румъния и Сърбия. Хъшове, бежанци от въстанията и емигранти от поробена България. Някои дори не са виждали Родината, за която ще дадат живота си.

Тези поборници за свободата не се питаха дали има смисъл да се борят?

Те не се убеждаваха един другиго, че всяко усилие е обречено, както често правим днес.

Тях не ги блазнеше удобството да бъдат зрители на националната история. Да изчакат събитията. Да четат вестници и да спорят в кръчми и кафенета.

Пет века не изтриха тяхното самочувствие на достойни българи и те не чакаха да чуят какво мислят Великите сили за свободата българска. Нито разчитаха на тях.

Те не се надяваха на никакви привилегии и облаги, а някои доживяха дните си в мизерия.

Вековете на робството не угасиха вярата им, че е възможна свободна и справедлива България.

Нашите опълченци не се криеха зад гърба на могъщата армия на Царя Освободител, в очакване тя да донесе тяхната свобода. По тези скали, по тези урви, те воюваха и умираха, отдавайки живота си, но никога не се предадоха. Воюваха и умираха, за да докажат, че народът ни е достоен за свободата и платиха с живота си за тази свобода.

С този несломим дух, с тази вяра в собствените сили, с това единение в делото опълченци и възрожденци възкресиха Отечеството.

С този дух, вяра и единение ще успеем и всички ние, техните потомци, които днес се борим за една свободна и справедлива България!

Поклон пред героите!

Да живее България!“