Снимка МВР

Колекцията от антики на Васил Божков е най-добрата колекция на антична торевтика* в света, коментира в интервю за БНТ специалистът по антики проф. д-р Иван Маразов от фондация „Тракия“.

По думите му в колекцията има много повече ритони, отколкото във всички световни музеи, а освен това много килиски (античен съд за вино с формата на чаша с две хоризонтални дръжки и столче) и фиали (дълбока чаша с изнесено навън устие – б.р.).

„Смятам, че изучаването ѝ и нейното място в световния научен оборот е изключително голямо. Примерно, тъй като аз се занимавах известно време с тази колекция, много мои колеги от чужбина поискаха да им пратя снимки, за да могат да се позоват на това, което са чели. Така че, мисля че една от основните грижи на държавата е, да запази тази колекция. Тя не бива нито да се разпръсква, нито да се разпродава по мое убеждение. Трябва да остане като една от най-забележителните сбирки в българската музейна практика“, казва професорът.

Много от предметите в колекцията не се намират в музеи, тъй като струват твърде скъпо и музеите не могат да си позволят цената, пояснява специалистът:

„Голяма част са купени на аукциони и няма да забравя, един път моите приятели са в Ермитажа и той каза: да им кажеш да твоите приятели, че ето сега тази ваза, аз съм я купил на аукцион като наддадох повече от Ермитажа. Така че действително България има една много важна колекция за световната наука.“

Според Иван Маразов колекционерството е „болест“: „Е, той беше един болен човек. Той много се радваше на всяко едно добро ново нещо, което купи и го показваше с гордост. Предполагам, че именно това го е водело – желанието да направи най-добрата колекция. Той спонсорираше и археологически разкопки.“

Васил Божков е създал и лаборатория, където тези предмети са били консервирани и реставрирани. Според него е добре те са си останат на мястото, във витрини, за да бъдат добре запазени. „Предполагам, че голяма част от тях са в добро експозиционно състояние. Но знаете ли, по-голямата част от тези предмети са сребро. Среброто много бързо корозира, когато стои дълго в земята. То променя структурата си, поради това то е много крехко, лесно се троши. И всяко едно местене на предметите сигурно е съпроводено с някакъв риск. Но доколкото се простират моите познания, всички тези предмети трябва да се държат при точно определени условия. Добре, те ще ги вземат тези предмети и ще ги сложат в хранилищата на НИМ и НХГ. Тогава тези предмети изчезват от полезрението не само на публиката, но и на специалистите. Ние правихме всичко възможно, колкото се може по-бързо, тези предмети да влязат в научен оборот. Това е изключително важно за науката, защото колкото повече нещата познаваш, толкова по-цялостна картина можеш да съставиш за древността.

Върху тези предмети има много изображения, които имат митологична стойност. Да речем, върху един от ритоните има сцена, която ясно показва, това е единствената сцена от края на 5 век, инспирирана от една загубена трагедия на Еврипид. И тъй като знаем датата на постановката, можем много точно да датираме и този предмет. Никой не знаеше, че тази трагедия по същото време може да се появи и в скъпоценен предмет. Според мен е най-добре тези предмети да си останат на мястото, да се запечата сградата и да не се пипат. Да се запазят на същото място, тъй като там има подходящи условия. Те са във витрини, доколкото знам и нищо не ги застрашава, но властта си решава, разбира се“, добавя професорът.