От началото на епидемията от коронавирус у нас са направени 27 000 PCR генетични теста. Това заяви в отговор на журналистически въпрос проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), по време на редовния брифинг на Националния оперативен щаб, пише www.economy.bg.

Щабът си е поставил за цел да постигне провеждане на 7000 теста седмично, което е 1 на всеки 1000 български граждани. Идеята е не само активен надзор на заболяването, но и ранно откриване на заболелите.

По изискване на Европейския център за контрол на заболяванията РЗИ извършва активно търсене при 3 основни групи хора:
1. Медицински персонал – лекари, медицински сестри, санитари, служители на РЗИ, Спешна помощ и доболничната помощ;
2. Всички пациенти с белодробни заболявания (особено пневмонии), които са в средно тежка или тежка форма без значение дали са хоспитализирани или са на домашно лечение;
3. Първи клинични случаи на болни от трудови колективи от стратегически направления на националната индустрия, например електроцентрали, водоснабдяване и др.

По инициатива на Министерство на здравеопазването в страната, в повечето големи областни центрове, има лаборатории (общо 18 в цялата страна), които провеждат генетични тестове. Трябва активно да се търси тяхната диагностична възможност, заяви проф. Кантарджиев. Освен това НЗОК е предвидила чрез допълнителен анекс заплащане на тези изследвания на лабораториите, които работят по изискванията на касата.

Като пример проф. Кантарджиев даде само една такава частна лаборатория, която до момента е направила 7083 PCR генетични теста.

Направени са и много изследвания чрез т.нар. бърз тест – серологичен тест. Те са от ново поколение с доста по-висока диагностична възможност, уточни още той. Такива тестове се правят в „Пирогов“, както и на наши военни, които се прибират или заминават за мисии в чужбина. 1000 такива теста са направени на служители от МВР, 600 на служители в Спешна помощ, 500 на служители на общината. Националният оперативен щаб е препоръчал на всички местни щабове по общини да предвидят наличности на такива тестове.

Проф. Кантарджиев обясни, че при резултатите от бързите тестове наличието на IgG антитела означава, че човек е имал контакт с този или друг, подобен коронавирус. „Щабът не казва: Той те защитава на 100%. Ще те пратим на бента да пазиш другите. Не.“, заяви Кантарджиев. Той цитира данни на Световната здравна организация (СЗО) от 17 април 2020 г., според които серологичното изследване не може да докаже на пациента или групата пациенти, че те вече са защитени от вируса.

IgM антитела говорят за „прясност“ на инфекцията и изискват задължително провеждане на генетичен тест, за да се докаже дали човек в момента отделя вируса, което всъщност е най-опасното при тази инфекция, което я прави по-опасна от грипа – може човек да няма клиника, или съвсем леки симптоми, но пак да отделя вируса, обясни още проф. Кантарджиев.

В страната се правят много изследвания, в това число срезови генетични. Освен това директорът на НЦЗПБ обясни, че се изследва и кръвта на лица, които се изследват по други поводи. Това се прави, за да се види каква част от хората в цялата страна са били в контакт с вируса и до каква степен той се движи безсимптомно при нашия текущ имунен статус и ваксинационна политика, уточни още той.