Снимка pixabay

Обърналият живота ни с главата надолу коронавирус, причиняващ COVID-19, мутира и този факт плаши не само хората, но и правителствата по света. От началото на 2021 г. топ новината след ваксините са именно новите щамове, новите мутации и т.нар. „супервируси“, но има ли действително място за паника? Отговорът на този въпрос дават натуралните процеси в еволюцията на патогените, които са наблюдавани с десетилетия от учените.

В статия, публикувана в края на октомври 2020 г. в mlive.com, където са цитирани професори по микробиология от Мичиганския университет, ясно е описан процесът на мутация на вирусите. Конкретно за SARS-CoV-2 говори проф. Гуоуей Уей, чиито екип от учени са анализирали над 20 хил. вирусни генома от началото на пандемията. В тях те са проследили повече от 18 000 мутации, а според екипа това число може да достигне до над 25 000 докато ваксините станат общодостъпни.

Една е основната идея във вирусологията, която досега е работела безотказно и няма основания SARS-CoV-2 да е изключение – с течение на времето патогените стават по-вирулентни (разпространяват се по-лесно), но и протичането на заболяването преминава по-леко (става по-нетоксични). Обяснението за този процес е просто, обяснява проф. Уей. „За да може вирусът да оцелее от мутационна гледна точка, от него оцеляват единствено тези, които се разпространяват по-бързо, без да убиват заразения“. Крайната цел на вирусът, като всеки друг организъм на планетата, е да живее. Ако той убива всеки един заразен, реално убива и себе си.

В статията от октомври 2020 г. проф. Уей предказва, че в идните месеци несъмнено COVID-19 ще подлежи на този процес на мутация. Изказването му идва няколко месеца преди в новините въобще да се заговори за великобританския, южноафриканския или бразилския щам на патогена, което е доказателство за правотата на твърденията му, тъй като и за трите мутации към момента се знае, че се разпространяват много по-бързо и лесно. Но докато са спорни за това как протича заболяването при тях – консенсусът засега е, че те причиняват по-лека симптоматика.

Тоест вирусът следва натуралните процеси на своето развитие. Това е добра новина, която обаче поставя под въпрос целия процес на ваксинирането, защото разработваните в последната година препарати могат да не са ефикасни срещу някои от новите щамове. И тук обаче надеждата не е загубена, твърди проф. Уей. „Докато имаме очаквания ваксините да не работят върху някакъв процент от населението, за щастие след като ваксините преминат през клиничните си изпитания и са одобрени за употреба, процесът за обновяването им е много по-лесен – както от биологична и химична, така и от юрисдическа страна – точно така, както се случва всяка година с ваксините против сезонния грип“, каза той.