Снимка pixabay

„На практика липсва обществено достъпна информация какво се случва като разпространение и заболеваемост сред децата в България в условията на тази здравна криза“. Това отбеляза в интервю за БНР педиатърът проф. д-р Людмила Деспотова.

Децата са по-големи разпространители на коронавируса, отколкото сме мислили досега, и с оглед на това е редно да бъдат преустановени занятията дори на най-малките. Болестта при децата може да протече особено тежко, особено при деца до 5-годишна възраст. Особено податливи са деца с други заболявания – сърдечни, ендокринни, белодробни.

Според учени децата имат по-високи нива на натоварване на дихателните пътища, отколкото възрастните в интензивните отделения. Досега се смяташе, че децата имат по-малък брой имунни рецептори за COVID-19, което ги прави по-малко вероятни да се заразят и да се разболеят сериозно. По думите на Деспотова по-малките деца обикновено боледуват по-тежко.

Тя посъветва родителите да тестват и децата при контактен или симптомен член на семейството. „При тази епидемична обстановка, особено когато в семейството има болен и детето прояви макар и елементарни симптоми на стандартна вирусна инфекция, то трябва да се тества, смята Деспотова, а в България това не се случва. В Китай се прави цялостно тестване на семействата, от което става ясно, че при един положителен в семейството децата почти винаги също дават положителни проби, посочи педиатърът.

Няма статистика на заболелите деца в България

Масово тестване на децата у нас би дало представа какво се случва с тях по време на тази епидемия. „За България няма статистика, в Единния информационен портал няма отделна група за деца, а група от 0 до 19 години, което не е релевантно нито от медицинска, нито от статистическа гледна точка, защото децата са от 0 до 18. Липсва и разпределение по възраст – новородени, кърмачета, ранна детска възраст, предучилищна и училищна“, посочи проф. Деспотова.

Едва от 2 до 8% от случаите на коронавирус се диагностицират при деца. 90 на сто от тях преминават през заболяването леко или с умерена тежест. Останалите случаи обаче могат да преминат тежко, посочи педиатърът. По думите й в България случаите остават недиагностицирани, защото се неглижират леките прояви – хрема, запушен нос, преходна стомашна болка, температура, кашлица, единични обриви, подчерта тя. „Не бе обърнато внимание на родителите и не бе предприето масово тестване“, допълни тя.

„Кое дете няколко пъти в годината не се оплаква от някаква кашлица или няма запушено носле, или не се оплаква от болки в корема? Всички тези симптоми – и температурата, и кашлицата, и хремата, и зачервеното гърло, и коремната болка, колкото и бързопреходна да е (едно до две диарични изхождания), гадене, повръщане, обрив – всички тези симптоми са и симптоми на заразяване със SarsCov 2“, подчерта лекарят.

По думите й особено интересен е един необичаен обрив, който се появява при децата – по пръстите на ръцете и на краката, който наподобява уртикария. И обривът се появява като единствена симптоматична проява. „Съответно тези деца не стигат до лекар и съответно не биват диагностицирани“, коментира проф. Деспотова.

Защо е важно децата да бъдат диагностицирани

„На практика липсва обществено достъпна информация какво се случва като разпространение и заболеваемост сред децата в България в условията на тази здравна криза“, коментира педиатърът.

Тя добави, че до момента от натрупване на публикации върху протичането на заболяването върху деца са описани две тежки състояния при децата, а случаите са стотици. „Единият е от типа на болестта на Кавазаки, състоянието е тежко – с температура, обрив, зачервяване на очите, на гърлото, на устата, но страшното при него са сърдечните усложнения. Това е възпаление на стената на кръвоносните съдове, което може да доведе до разширение на коронарните артерии. Състоянието трябва своевременно да се разпознае и детето да бъде хоспитализирано. Специално свързания с COVID-19 синдром на Кавазаки се проявява при деца под 5 години, което не означава, че и по-големите не могат да имат подобни усложнения“, разясни Деспотова.

Другото тежко състояние при децата е т.нар. детски мултисистемен възпалителен синдром. Децата стигат до интензивни грижи с множествена органна недостатъчност, посочи лекарят.

Тя цитира проучване в публикация в The Journal of Pediatrics, което доказва, че ролята на децата в разпространението е много по-голяма, отколкото се е смятало досега. „В никакъв случай не бива да ги подценяваме като разпространители. Още повече че не знаем какви ще са дълготрайните последствия за детското здраве след преболедуването“, каза специалистът.