Коронавирусът поставя на изпитание бизнеса и всеки български гражданин. Точно в този момент обаче трябва да мислим за България след вируса. Само с ограничения, забрани и глоби не можем да излезем от тежката ситуация. Това каза президентът Румен Радев на извънредна среща с национално представителни работодателски организации, предава БНТ.

„Здравето на българския бизнес и гражданите не може да чака“, заяви президентът.

Държавният глава припомни, че и по време на вчерашната среща с премиера Бойко Борисов са обсъдили, че трябва спешно да се мобилизират средства от ЕС, а правителството да преоцени инвестиционните си приоритети.

Румен Радев апелира да бъдат вкарани в ход и други комплексни мерки, които да подпомогнат бизнеса и най-засегнатите граждани.
„Само с ограничения, забрани и глоби ние не можем да излезем от тази криза като пълноценно общество и икономика. Задължително е наред с всички тези ограничителни мерки да бъдат в ход и комплекс от мерки, които в този тежък момент да подкрепят бизнеса, който вече търпи сериозни загуби“, каза Радев пред представителите на работодателските организации.

„Да подкрепят най-засегнатите български граждани, да подкрепят онези, които губят работата си, губят поминък. Това е изключителна важна и неотложна мярка“, каза още президентът.

По думите му във всички съседни държави пакет от такива мерки са в ход. „Да, знам, че ресурсите са ограничени, вчера това дискутирахме и с премиера. Но трябва да мобилизираме максимално всички възможни начини да се получат средства от Европейския съюз. Но не е достатъчно. Призовах правителството да преоцени своите финансови, инвестиционни приоритети. Ако се налага, някои проекти могат и да изчакат, но здравето, животът, благоденствието на българските граждани, здравето на българският бизнес не може да изчака“, каза Румен Радев на спешната среща, която свика с бизнеса в България.

„Без бизнес, не може да оцелее държавата“, категоричен бе Радев.

„Световната и европейската икономика бяха в недобро здраве и преди пандемията. Всичко това, което става, ще се отрази сериозно на икономиката и щетите ще бдат по-големи по икономически причини, отколкото по медицински. Необходимо е да се приемат несимволични мерки за доходите на хората, които са останали без работа и доходи. Критериите са ясни. На тези, които им е забранено да работят и са останали без доходи, трябва да бъдат компенсирани. На тези, които имат рязък спад на продажбите поради това, че са запушени транспортните коридори, също трябва да бъдат подкрепени“, заяви председателят на управителния съвет на АИКБ Васил Велев.

„Ние не знаем в момента степента на засегнатост в отделните икономически отрасли. Има такива, които потъват спокойно. Има такива, които са спрели. Има такива, които работят спокойни и такива, които се развиват. Това са доставки, храни и фармация. Там, където има роботиризирани системи, работят 24 часа. Това, което държавата може да направи, тя е известна като най-сигурен платец и в този момент, трябва да покаже своята коректност, изплащайки всички свои задължения по различни програми и обществени поръчки“, заяви Радосвет Радев, член е на УС на Българската стопанска камара.

Вчера държавата предложи първите краткосрочни мерки, с които да помогне на бизнеса да се справи с проблемите, свързани с епидемията. Това ще се случи чрез препрограмиране за сметка на оперативните програми, така че по-малко да се натовари националният бюджет.

Първо – чрез Българската банка за развитие ще бъде осигурена ликвидна подкрепа на страдащите от случващото се бизнеси.

Втората мярка, която правителството предлага, е всички бизнеси, които са засегнати от ограниченото потребление и проблеми с веригата за доставки, да не съкращават служители, а да кандидатстват за помощ пред Агенцията по заетостта. Чрез осигурителната си система държавата ще предложи 60% от текущото възнаграждение на служителите като краткосрочна кризисна мярка.

Ще бъде предложено удължаване на срока за приключване на фискалната година – до 30 юни, плюс удължаване на плащането на местни данъци и такси с отстъпка.

В следващите дни и седмици ще се реши как да се променят и инвестиционните приоритети на държавата.