Икономиката на еврозоната може да свие по-сдържано спрямо мнозинството песимистични прогнози в резултат на негативното въздействие на коронавирусната пандемия, но последващото възстановяване вероятно ще бъде бавно и постепенно, показват резултатите от публикувано в понеделник на сайта на Европейската централна банка последно тримесечно проучване сред водещи външни експерти (SPF – Survey of Professional Forecasters), съобщава БНР.

Според последното тримесечно проучване сред 57 професионални анализатори, проведено между 31-ви март и 7-и април, което се поръчва от ЕЦБ, но без да представлява мнението на екипа икономисти на централната банка, БВП на еврозоната се очаква да се свие с 5,5% през 2020г., след което да нарасне с 4,3% през 2021 г. и с 1,7% през 2022г.

През миналата седмица председателят на ЕЦБ Кристин Лагард посочи, че икономическият спад ще бъде между 5% и 12% през настоящата година, което предполага, че днешното проучване на професионалните външни експерти се приближава повече към „най-мекия“ сценарий на централната банка.

„Най-подходящото описание на прогнозния профил на общото ниво на БВП вероятно е т.нар. „отметка“ („чавка“) – т.е. рязко низходящо движение в края на първото и в началото на второто тримесечие, последвано от по-сдържано и удължено възстановяване, което да отнеме доста време, за да се върне към нивата преди коронавируса“, показва последното проучване, поръчано от ЕЦБ.

Дългосрочна прогноза (до 2023-а година) за икономическата експанзия беше потвърдена в 1,4%.

Несигурността се е увеличила значително във всички хоризонти и като цяло балансът на рисковете е в посока надолу (за още по-слабо икономическо развитие).

Респондентите очакват рязко увеличение на безработицата през 2020 г. с постоянен, но постепенен спад след това, както и силно забавяне на инфлация през тази година, след слабо нейно увеличение през 2021 и 2022 г.

Анкетираните от ЕЦБ професионални анализатори очакват, че инфлацията в еврозоната (хармонизираният индекс на потребителските цени HICP) ще се забави през настоящата година до 0,4%, след което да се повиши с 1,2% догодина и с 1,4% през 2022 г., като в същото време прогнозата за дългосрочната инфлация в еврозоната остава непроменена на ниво от 1,7%.

Според оповестеното днес проучване, нивото на безработица в еврозоната през 2020-а година ще скочи до 9,4% (от нива около 7,5%), след което ще започне бавно да се понижава към 8,9% през 2021г. и към 8,4% през 2020г. В същото време анкетираните анализатори повишиха и очакванията за нивото на безработица в дългосрочен план (до 2023-а година) до 7,7% от 7,3% според предишното проучване юлското проучване.