илюстации: Pixabay

Най-ранната регистрирана автомобилна катастрофа у  нас е от 1910 г. Сблъскват се автомобил и трамвай на ъгъла на ул. „Търговска“ и бул. „Дондуков“. Стъклата на трамвая се изпочупват от удара, но автомобилът отминава навредим. Това разказва историкът на българската техника Антон Оруш в статия в своя портал за стара българска техника  „Sandacite  BG“. В текста той е събрал изключително интересни факти за първите опити на държавата да контролира пътния трафик, особено след навлизането у нас на моторните превозни средства. Ето някои от тях:

През януари 1901 в София тръгва 1-вият трамвай в България, а със Заповед № 1117 на градоначалството се нормира движението на трамваите и координацията им с другите участници на пътя. По същото време е съставен и правилник от 33 точки за уличните файтони – спирки, стоянки, изискване за оборудване, стандарти за контролни номера и т.н.

През 1902 е внесен и първият автомобил с ДВГ у нас – 1-цилиндров, 8 к.с., френски (Дьо Дион Бутон). Той е на служебен, на Министерството на войната.

Първото свидетелство за правоуправление на МПС в България е от 1908 г. Дотогава такъв документ не е издаван, а шофьорското право е отбелязвано от полицейските власти върху квитанциите за отбита трудова повинност.

През 1912 е утвърден с царски указ и излиза първият „Правилник за движението на автомобилите в столицата“, който е от 66 члена. Документът различава държавни, частни и наемни автомобили. За да се допусне колата до движение, собственикът първо описва в заявление до общината всички нейни части, а в декларация данните му – от производител до тегло и за какви цели ще служи.

Сред изискванията към колата са да има 2 спирачки, а ако е по-тежка от 250 кг – задължителен  заден ход. Първите БГ регистрационни номера имат черни букви и цифри върху бели емайлирани метални плочки. В първите г. номерата са изписвани на ръка и понякога не на табели, а по радиатора или решетката му или с боя на купето/каросерията.

Шофьор има право да стане „Лице пълнолетно, здраво, не късогледо и да няма недостатък в ръцете, с добро поведение, трезвено, […] да знае по-главните улици и учреждения, по-главните хотели…“ (чл. 15). Трябва да се представят и документи, включително „свидетелство за честност“. Таксиметровият шофьор “трябва да бъде порядъчно облечен, не може да бъде по риза без палто или със запретнати ръкави“ (чл. 16). Според чл. 19 „шофьорът трябва да бъде услужлив и внимателен към публиката и пътниците… да намалява скоростта, когато може да причини нещастие или пък когато забележи, че животните се плашат”. Разбира се, тук става дума за конете и воловете, теглещи файтони и каруци – неслучайно още и по-горният чл. 9 казва, че ,,апаратите на автомобила трябва […]  да не изплашват впрегнатите животни“.

По слабо натоварените улици в града и околоградските шосета максималната скорост е 15 км/ч, а по „по многолюдните улици“ и „мостовете и паважите“ –  4  км/ч (чл. 20).

Ако шофьорът блъсне и нарани човек, е длъжен да го прибере и да го откара „в най-близката лечебница“ (чл. 50). В 54-и член се забранява се превозът на „болни от прилепчиви болести или от къщи […] под карантина, освен по указание от лекаря или полицията“ – т.е. при внезапно влошаване на заразно болен,  не можете да го превозите до здравна институция, защото застрашавате околните.

Шумът на автомобилите плаши животните, катастрофите не са рядкост и на 18.V.1916 Заповед № 500 на столичния градоначалник намалява максимална вътрешноградска скорост до 8 – 10 км/ч.

През 1918 г. Правилникът за движение на автомобилите в София от 1912 е разширен. Новият правилник разрешава дружествата да работят само след като автомобилите им са минали основен техн. преглед. Шофьорите задължително трябва да имат 18 г. Максималната скорост е увеличена на 15 км/ч в населените места и цели 50 извън тях.

На 10.Х.1919 излиза поредният Правилник, този път „за движението на товарни и пътнически автомобили и моторни колелета в България“. С последния термин се имат предвид мотоциклети.

Правилникът от 1919 за първи път изисква съзнание и от пешеходците. Забранено им е да четат вестници и книги по улиците, а вестникопродавците не могат да крещят новините и така да разсейват участниците в движението.

През 1921 г. е издадена поредната ограничаваща скоростта заповед в София. Този път автомобилите могат да се движат с 5 км/ч по вътрешноградските улици, което предизвиква мн. нарушения и основателни недоволства. За спазването стриктно следят униформени „стражари“, използващи доста респектиращо средство. Това е дъска с наковани през няколко см дълги гвоздеи.  Когато стражарят види отдалеч автомобил, който видимо се движи с повече от 5 км/ч, той трябва да хвърли дъската срещу него, като така се премери и така я насочи, че да се наковат гвоздеите в гумите на колата. Този метод на вразумяване не издържа дълго. С нова заповед (1922 г.) макс. скорост става по-приемливите 12 км/ч.

Цялата статия четете ТУК.