Снимка pixabay

Поетът си отиде от този свят само 8 месеца след смъртта на неговата муза Ваня Балабанова, напуснала ни внезапно през ноември 2020 година.

На 76-годишна възраст тази сутрин я последва и той, съобщават негови близки.

Наричат го „Небесният гурбетчия“ и го определят като съвременния Вапцаров.

Ивайло Балабанов е роден на 28 август 1945 г. в с. Хухла, Ивайловградско. Израства като поет и журналист в Ивайловград. Първите си стъпки в литературата прави във в. „Нов живот”. После живее в Хасково, след това в Свиленград. През 1976 г. участва с цикъл стихове в съавторския сборник „Когато ставахме мъже”. Автор е на книгите: „Да се загледаш в звезда” (1979), „Окова за щурец”(1994), „Парола „Любов” (1988), „Религия”(1990), „Тракийски реквием”(1997), „Избрано”(1998), „Песни за старо вино” (2003), „Небесен гурбетчия”(2010).

Носител е на наградите: „Южна пролет” (1980), на Съюза на българските писатели (1987), „Изворът на Белоногата”(2001), „Книга на годината” (2004), „Александър Паскалев” (2005), „Георги Джагаров”(2006), „Пеньо Пенев”(2008) и Голямата награда „Летящо перо” от ІV международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка”(2010). Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград.

Ивайло Балабанов е носител и на десетки награди, призове и литературни отличия. За изключителните му заслуги в областта на културата и изкуството е награден с орден „Св.св. Кирил и Методий“ през 2020 година.

Поклонението е на 21 юли от 09.00 ч. в Храм “Св. Преображение Господне” в Ивайловград, а погребението от 10.00 ч. на гробищния парк.

България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута…

Поклон пред паметта му!

final theory test