Кадри ФБ

Голям шум се вдигна около английския на председателя на народното събрание Рая Назарян. Тя далеч не е първата, която трудно се справя с чуждите езици, но на пост като нейния се предполага, че ще има срещи с хора, които не говорят български. Със задачата да защити колегата си се зае Деница Сачева, която опита да я оправдае.

Не е въпросът в английския. Въпросът е в предразсъдъците. Те са тези, които вдигат този шум до небесата.
Когато една жена в политиката говори, винаги ще се намери някой, който да я прекъсне не по същество, а по формата. Не за идеите ѝ. Не за работата ѝ. А за акцента, за езика, за външния вид, за това дали е „достатъчно“ добра според нечии самозвани критерии.
Рая Назарян е човек, който работи усърдно, носи отговорност и поема рискове – за разлика от онези, които единствено пишат злобни коментари от безопасното разстояние на клавиатурата.
Това не е критика. Това е омраза, маскирана като култура.

Веднага бе оборена от хиляди коментари на обикновени българи.

Позволете въобще да не се съглася, включително и като жена с вас. Когато български политик отива да чете доклад, да защитава теза, да споделя резултати, най-малкото, което трябва да умее, е да чете гладко, разбираемо за всички. Когато говори на чуждия език, трябва да го прави, така както говори български. Ако един български политик не е умее дори да чете или да се изразява свободно, по-добре да не питам какво се случва, когато българския интерес трябва да се защитава. Болшинството от българските политици не умеят да говорят чужд език. И това би следвало да подлежи на корекция, а не на оправдания.

Най-високият пост в една парламентарна република не е място, където тепърва се учи. Там трябва да стои човек, който е подготвен и компетентен професионалист – преди всичко!

Бих искала да добавя, че никой не я съди за това, че е жена…тя е народен представител! Нашият представител. И ние имаме право да изискваме от нея да не ни злепоставя. Поне. 

final theory test