кадър bTV
Не съжалявам, че назначих Даниела Митева за директор на Агенцията по вписванията, заяви служебният министър на правосъдието Янаки Стоилов по bTV. „Сигурно е трудно да се направи този избор. В случая се спрях на това предложение, изборът е мой. Тя беше първата, която работеше по Търговския регистър. Трябваше да бъде човек, който познава отвътре дейността на Агенцията“, допълни той.
Стоилов обясни, че мотивите му за отстраняването на предишния директор Габриела Козарева, са свързани с това, че още при встъпването си в длъжност е поискал отчети от дирекциите на Министерството на правосъдието.
„В резултат на този доклад, където се посочваха редица пропуски и нарушения, взех това решение, съгласувано с министър-председателя, както е по закон“, посочи той.
„Преди няколко години констатирах, че може да имаме корупция не само в стандартния вид, която винаги представлява закононарушение, но когато законите се правят не в обществен интерес, а за да се облагодетелства определени корпоративни частни интереси, тя вече става законна“, коментира Янаки Стоилов.
Служебният министър на правосъдието даде и конкретен пример за Закона за приватизацията, приет в началото на мандата на по-предишния парламент, чрез който са били опрощавани задължения за неизпълнени договори за десетки милиони левове.
„Или пък прехвърлянето на определени дейности от държавата в т. нар. „ин хаус“ изпълнения, като не е лошо държавата и общините да използват собствените предприятия, но те се превръщат в посредник, за да могат после други частни структури да усвояват тези пари“, допълни Стоилов.
„До преди няколко десетилетия правосъдието беше едно от министерствата, което имаше най-висок капацитет по отношение на законодателството, докато това министерство постепенно е изпразвано от съдържание, донякъде от това, че съдебната власт се обособи и придоби собствено управление с несполучливото определение правителство на съдебната власт в лицето на Висшия съдебен съвет“, каза той.
Според Стоилов като че ли се е бъркало независимостта на съдебната власт, която е безспорно необходима, с откъсването на тези дейности, които имат много по-широко съдържание и прехвърлянето им в редица други структури.
