източник: pochivka.blitz.bg
През миналия век Аралско море беше четвъртото по големина езеро в света. Днес на мястото на големия солен водоем е останала почти напълно пресъхнала яма.
От една страна това е една голяма загуба и заплаха за екологична катастрофа. От друга страна, според учените морето все още има шансове да оцелее, тъй като се увеличава активността на притоците, които се вливат в него.
Поради отдръпването на водите в езерото беше направено невероятно откритие. На дъното му се показаха наводнени селища, съществували вероятно през 13-14-и век.
Изследователите наричат случилото се с Аралско море „едно от най-големните бедствия в историята“. Почти неусетно водоемът е изгубил почти 75% от обема си до началото на 21-и век, а днес на дъното му е останала по-малко от 10% от водата.
Според учените, виновни за това са хора, които имат големи икономически интереси. В м орето се вливат основно реките Амударя и Сърдаря. Техните води, обаче, се отклоняват в голямата си част занапояване на памучни плантации. Земята също е обработена с пестициди, които след това се изливат в морето. Те са открити под формата на токсични соли на дъното на езерото.
Милиарди тонове отровен прах покриват площ от над 2,6 млн. хектара. И при най-лекия полъх на вятъра той се вдига нагоре и изминава дълги разстояния. Прашните бури, които са по-характерни за пустинята, не са рядкост в Аралско море.
Бившето езеро някога е било наречено Аралкум, но днес представлява просто две големи локви – едната на територията на Казахстан, а другата в Узбекистан. Заради малкия обем на водата учените успяха да открият на дъното останките на древно селище, най-вероятно малък град. Находката веднага беше наречена „Аралската Атлантида“.
Първите признаци, че на дъното на езерото е имало селище, са открити през 2001 година. Руините, показващи се над водата, бяха забелязани от жителите на аула Каратен близо до остров Барсакелмес. Те разказали за видяното пред местните власти, след което започнали археологически разкопки.
Площта на наводнения град е около 6 хектара. По останките от керамика, открити по улиците, става ясно, че селището е съществувало през 13—14-и век.
До него са открити дв акаменни мавзолея. Всички сгради са били обилно покрити с пясък и сол, но в същото време са запазени изненадващо добре, като се има предвид, че са били под вода няколко века.
Първите откриватели на „Аралската Атлантида“ – жителите на село Каратен, твърдят, че са видели още две селища на дъното на езерото. Затова е напълно възможно да става дума за съществуването на цяла древна култура, чието разгадаване тепърва предстои на учените.
Експертите са убедени, че Аралско море се е образувало преди около 20 000 години и по всички личи, че и преди то е пресъхвало напълно, което дало възможност на хората да построят град на дъното. Когато езерото отново се е напълнило, селището се е наводнило.
На базата на археологическите разкопки се препдолага, че жителите на древните селища са се занимавали главно с отглеждане на ориз, докато съседите им били скотовъди. Фермерите от Арал трупали огромни складове от брашно и зърно и активно търгували с хората около тях. Те доставяли стоката си по Пътя на коприната.
