fbpx

Обсъждат нова минимална заплата на кръгла маса, организирана от КНСБ

Новини
външна реклама

Снимка вихрогон.бг

В ситуация, в която феноменът „работещи бедни“ все още не е изкоренен, а дори и се задълбочава, на европейско и национално ниво текат дискусии за европейска директива за минималните заплати.

Проектът на директива ще бъде тема на кръгла маса днес, организирана от КНСБ. Експертите ще обсъждат каква трябва да е българската позиция по темата, съобщава БТА.

външна реклама

Седем от всеки 10 работници в ЕС на минимална заплата са затруднени да преживяват. Мнозина от критично необходимите по време на пандемията работници, заети в социалните и здравните грижи, в чистотата и в селското стопанство, получават минимално възнаграждение. Това са данни и изводи, разпространени от Европейската конфедерация на профсъюзите и цитирани от българските синдикати.

 

През октомври 2020 г. Европейската комисия обнародва предложението си за директива на ЕС за адекватни минимални работни заплати в съюза. Според последните данни директивата получава подкрепа от 10 държави в ЕС, сред които и България, със съответните бележки по нея. Шест държави са по-скоро съгласни, като и Финландия, която доскоро беше твърд противник, е сред тях. Директивата не среща подкрепа от Дания, Швеция, Австрия, Унгария и Полша. Без ясна позиция са трите балтийски държави.

 

Страната ни продължава да е първенец по неравенства в ЕС, като разликата между доходите на най-бедните и най-богатите е над осем пъти, при средно за ЕС около 5.2 пъти, според последните данни на Евростат.

В България две трети от хората не получават размера на средната работна заплата, а по-малко от нея. По време на пандемията се задълбочиха неравенствата, а високият дял на разходите за здраве спрямо общите приходи на домакинствата у нас доведе до нов тип неравенства – здравните, смята икономистът от КНСБ Любослав Костов. При заболяване и последваща хоспитализация на човек, разходите за здраве достигат средно 35 процента спрямо месечния доход на този човек. При най-силно уязвимите групи пък, месечните разходи за здраве в периода преди пандемията са достигали стряскащи стойности – между 50 на сто и 110 на сто, което означава, че на хората с най-ниски доходи /на минимална работна заплата/, се налага да теглят кредити, за да посрещнат разходите по своето лечение, смята икономистът.

Към 1 януари 2021 година от общо 27 страни – членки на ЕС, 21 имат минимална заплата на национално равнище. Само Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат, отчете през февруари Евростат. През януари 10 източноевропейски страни имат заплата под 700 евро, като България е с най-ниската – 332 евро.

Проектът на директива вече е обнародван и надеждите на европейските синдикати са с този документ да се намали бедността, социалното изключване и неравенствата. Според КНСБ ключовият въпрос за адекватността на минималните заплати не е адресиран ясно и категорично в директивата. Основният проблем е в това, че двойният праг – адекватната минимална работна заплата да е 60 процента от медианната и 50 процента от средната работна заплата в съответната страна, е оставен в рециталите, а не е включен в основните алинеи на директивата, което поставя под съмнение това дали държавите ще го прилагат, смятат от КНСБ. Затова от синдиката искат този праг да бъде в правните разпоредби.
От синдиката винаги са отстоявали позицията, че при крещящи неравенства в България, въпросът за адекватните минимални работни заплати трябва да срещне единодушна подкрепа от всички партии. Необходим е и национален план за действие по директивата, с който страната ни да достигне 70 на сто покритие с колективни трудови договори.

КНСБ настоява още работодателите, ползващи достъп до обществени поръчки или обществено финансиране, да са сключили колективен договор с работниците си, а всеки работодател, който не зачита синдикалните права на работниците, да бъде лишен от достъп до обществени поръчки и финансиране.

Според Европейската конфедерация на профсъюзите по-високите минимални заплати водят до повишаване на заплащането на всички нископлатени работници. Данните сочат, че въвеждането и повишаването на минималните работни заплати не води до загуба на работни места, смятат от ЕКП. Профсъюзите настояват директивата да бъде усъвършенствана, за да доведе до справедливо заплащане и утвърждаване на колективното трудово договаряне.

Според ЕКП заплатите са двигател на икономиката в ЕС, защото икономиките разчитат предимно на вътрешното търсене. Синдикатите са категорични, че работниците, обхванати от колективно трудово договаряне, получават по-високи заплати. Тревожна е обаче тенденцията – броят на работниците, обхванати в колективното трудово договаряне, бележи спад в 22 от 27-те страни членки на ЕС. Няколко държави от ЕС не зачитат правото на сдружаване и на колективно договаряне, съгласно Европейската харта на социалните права. ЕКП и КНСБ приветстват факта, че избраната правна форма е директива, т.е. държавите членки се задължават да предприемат действия за утвърждаване на колективното трудово договаряне. Държавите членки, в които по-малко от 70 на сто от работниците са обхванати в колективното трудово договаряне, се задължават да разработят национален план за действие за увеличаването на този относителен дял. Понастоящем у нас по различни оценки той е между 25 и 30 на сто.

По-високите законоустановени минимални работни заплати и по-солидното колективно трудово договаряне биха дали тласък на икономическото оживление след пандемията от Covid-19 и биха способствали за намаляване на социалното неравенство, което расте непрекъснато от 80-те години на миналия век насам, смятат от Европейската конфедерация на профсъюзите.

Не такава е позицията обаче на Българската търговско-промишлена палата. В становище по темата, от БТПП посочват, че в условията на надигаща се тенденция за протекционистична политика на много от страните в света, както и сериозните трудности, причинени вследствие на пандемията от COVID-19, е необходимо да се подхожда предпазливо към имплементирането на нови правила и директиви, за да не се увеличат и без това многобройните тежести, с които е обвързана предприемаческата дейност в ЕС и в частност в България.

От БТПП смятат, че предложенията на ЕК за минималните заплати следва да бъдат под формата на препоръки, а не като директива. Мотивите на бизнеса за това са свързани и с отчитане на спецификите на всяка държава и зачитане на постиженията на трипартитното и двупартитното сътрудничество в държавите от ЕС.

За Българската търговско-промишлена палата важен приоритет продължава да бъде насърчаване на договарянето на минималната работна заплата в колективни трудови договори на ниво предприятие, предвид голямото различие на икономическите и финансовите възможности на предприятията, даже от един или сродни отрасли/браншове.

БТПП подчертава, че производителността на труда у нас е все още далеч от средното ниво за ЕС, като през 2019 г. в България производителността на един зает достига ниво от 48.8 на сто, при средно за ЕС 100 процента /елиминирани са разликите в ценовите равнища между страните, защото БВП е измерен в паритет на покупателната способност/
Позицията на БТПП за „здравословно“ ниво за икономиката и за пазара на труда е за съотношение на минимална работна заплата (МРЗ) към средната работна заплата (СРЗ) от около 41-42 на сто, което е много близко до средното за ЕС ниво (за страните, където има въведена МРЗ понастоящем).

БСК също се обяви против директивата. В писмо от 29 октомври миналата година до премиера и до социалния министър, от работодателската организация посочват, че „европейските предприятия са изправени пред безпрецедентно предизвикателство да оцелеят в ситуацията на криза, причинена от Covid-19. Вместо подпомагане на икономиката на ЕС за бързо и мащабно възстановяване, подобна директива на ЕС ще отслаби възможностите за запазване на заетостта в икономически депресивни райони и на най-уязвимите социални групи, както и повишаването на продуктивността“. Според БСК механизмите за определяне на минималната работна заплата не следва да бъдат политизирани и използвани като инструмент на социалното подпомагане.

Асоциацията на индустриалния капитал в България категорично ще настоява в своята работа при формирането на позиция на наднационалната, представителна пред Европейската комисия работодателска организация, в която членува – CEEP, за остро противопоставяне срещу каквато и да е намеса на Европейската комисия в процеса на определяне на работните заплати в държавите от Европейския съюз. АИКБ ще застъпва тезата, че свободното колективно договаряне на минималната заплата на нива отрасъл и икономическа дейност е най-добрият механизъм за нейното справедливо определяне, като припомня постоянно многобройните злокачествени дефекти на нормативно закрепената минимална месечна работна заплата, които всяка година идентифицира, описва и довежда до знанието на правителството и Народното събрание.

АИКБ настоява добрите практики в политиката по доходите да бъдат защитени и запазени. Настоява тези практики да бъдат прилагани и доразвивани и в България, а не да бъдат унищожени в целия Европейски съюз.

За основния мотив на ЕК, свързан с нарастването на относителния дял на нископлатените работници – от 16.7 на сто през 2006 г. до 17.2 на сто – през 2014 г., и на работещите бедни – от 8.1 на сто през 2005 г. до 9.6 на сто – през 2018 г., АИКБ счита, че нито размерът (под 10-18 на сто), нито растежът (под 1 пр. пункт за 12-13 години), на тези относителни дялове, оправдават подобна мащабна законодателна инициатива, която изисква сериозни административни и експертни ресурси от Еврокомисията, държавите членки, и социалните партньори.

В България минималната работна заплата отдавна е закрепена в законодателството и има добре установени практики на социален диалог, напомнят от Асоциацията и допълват, че документът на ЕК поставя България сред отличниците в областта на справедливото определяне на минималната работна заплата по всички изследвани критерии. От АИКБ смятат, че ако прокламираната цел на ЕК брутната минимална работна заплата да достигне навсякъде в страните – членки, 60 на сто от брутната медианна заплата придобие задължителен характер, в България ще се наложи не да се увеличи, а да се намали размерът на минималната работна заплата. Медианната заплата в България е около 70 процента от средната. За 2019 г. например, 60 на сто от медианната брутна заплата е около 525 лева, а МРЗ беше 560 лева, напомнят от АИКБ и допълват, че Асоциацията не цели такова намаление, а договаряне на МРЗ между социалните партньори.

Рекламирай изгодно във Vihrogon.bg

Около 500 хиляди души посещават средно на месец Vihrogon.bg. Предлагаме много изгодно изскачащ рекламен банер на всяка отворена страница на Цена на ден 40 лева на 50 % ротация или 80 лева за 100 %. Рекламна публикация при нас струва 40 лева. Цените са без ДДС. За контакт vihrogon2018@gmail.com

външна реклама
Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Новини
Румен Радев: Затварянето е крайна мярка, помним какво направиха ГЕРБ

външна реклама Кадър видео ФБ Подкрепих вашето виждане чрез сертификат за преболедуване, ваксиниране или тест. Затварянето на държавата е крайна мярка, помни изгонването на хората от градинките и затварянето на градове. Ситуацията е напрегната, въпреки прилаганите пропорционални мерки. Броят на заразените и починалите българи е голям, болниците е задъхват. Това …

Новини
Актьорът Вальо Танев се прости с майка си, баща си, брат си и със съпругата си за година

външна реклама Снимка профил ФБ През последната година Танев понесе много загуби – сбогува се с двамата си родители, както и със своя брат. Ужасна лична трагедия сполетя актьора Валентин Танев. Той наскоро е загубил съпругата си. Това разкри самият той в предаването „Преди обед“ по bTV. Жената на актьора …

Новини
Алек Болдуин се сбогува със застреляната от него операторка

външна реклама Снимка инстаграм Веднага след инцидента Болдуин написа в профила си в Instagram, че напълно сътрудничи на полицията при разследването на фаталния случай. Той допълни също, че е в постоянен контакт със семейството на починалата и е предложил да помогне с каквото може. Американският актьор Алек Болдуин присъства на …