Снимка вихрогон.бг

В ситуация, в която феноменът „работещи бедни“ все още не е изкоренен, а дори и се задълбочава, на европейско и национално ниво текат дискусии за европейска директива за минималните заплати.

Проектът на директива ще бъде тема на кръгла маса днес, организирана от КНСБ. Експертите ще обсъждат каква трябва да е българската позиция по темата, съобщава БТА.

Седем от всеки 10 работници в ЕС на минимална заплата са затруднени да преживяват. Мнозина от критично необходимите по време на пандемията работници, заети в социалните и здравните грижи, в чистотата и в селското стопанство, получават минимално възнаграждение. Това са данни и изводи, разпространени от Европейската конфедерация на профсъюзите и цитирани от българските синдикати.

През октомври 2020 г. Европейската комисия обнародва предложението си за директива на ЕС за адекватни минимални работни заплати в съюза. Според последните данни директивата получава подкрепа от 10 държави в ЕС, сред които и България, със съответните бележки по нея. Шест държави са по-скоро съгласни, като и Финландия, която доскоро беше твърд противник, е сред тях. Директивата не среща подкрепа от Дания, Швеция, Австрия, Унгария и Полша. Без ясна позиция са трите балтийски държави.

Страната ни продължава да е първенец по неравенства в ЕС, като разликата между доходите на най-бедните и най-богатите е над осем пъти, при средно за ЕС около 5.2 пъти, според последните данни на Евростат.

В България две трети от хората не получават размера на средната работна заплата, а по-малко от нея. По време на пандемията се задълбочиха неравенствата, а високият дял на разходите за здраве спрямо общите приходи на домакинствата у нас доведе до нов тип неравенства – здравните, смята икономистът от КНСБ Любослав Костов. При заболяване и последваща хоспитализация на човек, разходите за здраве достигат средно 35 процента спрямо месечния доход на този човек. При най-силно уязвимите групи пък, месечните разходи за здраве в периода преди пандемията са достигали стряскащи стойности – между 50 на сто и 110 на сто, което означава, че на хората с най-ниски доходи /на минимална работна заплата/, се налага да теглят кредити, за да посрещнат разходите по своето лечение, смята икономистът.

Към 1 януари 2021 година от общо 27 страни – членки на ЕС, 21 имат минимална заплата на национално равнище. Само Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат, отчете през февруари Евростат. През януари 10 източноевропейски страни имат заплата под 700 евро, като България е с най-ниската – 332 евро.

Проектът на директива вече е обнародван и надеждите на европейските синдикати са с този документ да се намали бедността, социалното изключване и неравенствата. Според КНСБ ключовият въпрос за адекватността на минималните заплати не е адресиран ясно и категорично в директивата. Основният проблем е в това, че двойният праг – адекватната минимална работна заплата да е 60 процента от медианната и 50 процента от средната работна заплата в съответната страна, е оставен в рециталите, а не е включен в основните алинеи на директивата, което поставя под съмнение това дали държавите ще го прилагат, смятат от КНСБ. Затова от синдиката искат този праг да бъде в правните разпоредби.
От синдиката винаги са отстоявали позицията, че при крещящи неравенства в България, въпросът за адекватните минимални работни заплати трябва да срещне единодушна подкрепа от всички партии. Необходим е и национален план за действие по директивата, с който страната ни да достигне 70 на сто покритие с колективни трудови договори.

КНСБ настоява още работодателите, ползващи достъп до обществени поръчки или обществено финансиране, да са сключили колективен договор с работниците си, а всеки работодател, който не зачита синдикалните права на работниците, да бъде лишен от достъп до обществени поръчки и финансиране.

Според Европейската конфедерация на профсъюзите по-високите минимални заплати водят до повишаване на заплащането на всички нископлатени работници. Данните сочат, че въвеждането и повишаването на минималните работни заплати не води до загуба на работни места, смятат от ЕКП. Профсъюзите настояват директивата да бъде усъвършенствана, за да доведе до справедливо заплащане и утвърждаване на колективното трудово договаряне.

Според ЕКП заплатите са двигател на икономиката в ЕС, защото икономиките разчитат предимно на вътрешното търсене. Синдикатите са категорични, че работниците, обхванати от колективно трудово договаряне, получават по-високи заплати. Тревожна е обаче тенденцията – броят на работниците, обхванати в колективното трудово договаряне, бележи спад в 22 от 27-те страни членки на ЕС. Няколко държави от ЕС не зачитат правото на сдружаване и на колективно договаряне, съгласно Европейската харта на социалните права. ЕКП и КНСБ приветстват факта, че избраната правна форма е директива, т.е. държавите членки се задължават да предприемат действия за утвърждаване на колективното трудово договаряне. Държавите членки, в които по-малко от 70 на сто от работниците са обхванати в колективното трудово договаряне, се задължават да разработят национален план за действие за увеличаването на този относителен дял. Понастоящем у нас по различни оценки той е между 25 и 30 на сто.

По-високите законоустановени минимални работни заплати и по-солидното колективно трудово договаряне биха дали тласък на икономическото оживление след пандемията от Covid-19 и биха способствали за намаляване на социалното неравенство, което расте непрекъснато от 80-те години на миналия век насам, смятат от Европейската конфедерация на профсъюзите.

Не такава е позицията обаче на Българската търговско-промишлена палата. В становище по темата, от БТПП посочват, че в условията на надигаща се тенденция за протекционистична политика на много от страните в света, както и сериозните трудности, причинени вследствие на пандемията от COVID-19, е необходимо да се подхожда предпазливо към имплементирането на нови правила и директиви, за да не се увеличат и без това многобройните тежести, с които е обвързана предприемаческата дейност в ЕС и в частност в България.

От БТПП смятат, че предложенията на ЕК за минималните заплати следва да бъдат под формата на препоръки, а не като директива. Мотивите на бизнеса за това са свързани и с отчитане на спецификите на всяка държава и зачитане на постиженията на трипартитното и двупартитното сътрудничество в държавите от ЕС.

За Българската търговско-промишлена палата важен приоритет продължава да бъде насърчаване на договарянето на минималната работна заплата в колективни трудови договори на ниво предприятие, предвид голямото различие на икономическите и финансовите възможности на предприятията, даже от един или сродни отрасли/браншове.

БТПП подчертава, че производителността на труда у нас е все още далеч от средното ниво за ЕС, като през 2019 г. в България производителността на един зает достига ниво от 48.8 на сто, при средно за ЕС 100 процента /елиминирани са разликите в ценовите равнища между страните, защото БВП е измерен в паритет на покупателната способност/
Позицията на БТПП за „здравословно“ ниво за икономиката и за пазара на труда е за съотношение на минимална работна заплата (МРЗ) към средната работна заплата (СРЗ) от около 41-42 на сто, което е много близко до средното за ЕС ниво (за страните, където има въведена МРЗ понастоящем).

БСК също се обяви против директивата. В писмо от 29 октомври миналата година до премиера и до социалния министър, от работодателската организация посочват, че „европейските предприятия са изправени пред безпрецедентно предизвикателство да оцелеят в ситуацията на криза, причинена от Covid-19. Вместо подпомагане на икономиката на ЕС за бързо и мащабно възстановяване, подобна директива на ЕС ще отслаби възможностите за запазване на заетостта в икономически депресивни райони и на най-уязвимите социални групи, както и повишаването на продуктивността“. Според БСК механизмите за определяне на минималната работна заплата не следва да бъдат политизирани и използвани като инструмент на социалното подпомагане.

Асоциацията на индустриалния капитал в България категорично ще настоява в своята работа при формирането на позиция на наднационалната, представителна пред Европейската комисия работодателска организация, в която членува – CEEP, за остро противопоставяне срещу каквато и да е намеса на Европейската комисия в процеса на определяне на работните заплати в държавите от Европейския съюз. АИКБ ще застъпва тезата, че свободното колективно договаряне на минималната заплата на нива отрасъл и икономическа дейност е най-добрият механизъм за нейното справедливо определяне, като припомня постоянно многобройните злокачествени дефекти на нормативно закрепената минимална месечна работна заплата, които всяка година идентифицира, описва и довежда до знанието на правителството и Народното събрание.

АИКБ настоява добрите практики в политиката по доходите да бъдат защитени и запазени. Настоява тези практики да бъдат прилагани и доразвивани и в България, а не да бъдат унищожени в целия Европейски съюз.

За основния мотив на ЕК, свързан с нарастването на относителния дял на нископлатените работници – от 16.7 на сто през 2006 г. до 17.2 на сто – през 2014 г., и на работещите бедни – от 8.1 на сто през 2005 г. до 9.6 на сто – през 2018 г., АИКБ счита, че нито размерът (под 10-18 на сто), нито растежът (под 1 пр. пункт за 12-13 години), на тези относителни дялове, оправдават подобна мащабна законодателна инициатива, която изисква сериозни административни и експертни ресурси от Еврокомисията, държавите членки, и социалните партньори.

В България минималната работна заплата отдавна е закрепена в законодателството и има добре установени практики на социален диалог, напомнят от Асоциацията и допълват, че документът на ЕК поставя България сред отличниците в областта на справедливото определяне на минималната работна заплата по всички изследвани критерии. От АИКБ смятат, че ако прокламираната цел на ЕК брутната минимална работна заплата да достигне навсякъде в страните – членки, 60 на сто от брутната медианна заплата придобие задължителен характер, в България ще се наложи не да се увеличи, а да се намали размерът на минималната работна заплата. Медианната заплата в България е около 70 процента от средната. За 2019 г. например, 60 на сто от медианната брутна заплата е около 525 лева, а МРЗ беше 560 лева, напомнят от АИКБ и допълват, че Асоциацията не цели такова намаление, а договаряне на МРЗ между социалните партньори.