Снимка pixabay

Този и редица други важни въпроси, свързани с разпространението на ковид-19  си задават учените. Все още не е ясно колко заразни могат да бъдат хората, които дори нямат представа че носят вируса. Липсата на каквито и да е симптоми ни кара да се чувстваме сигурни и да не съзнаваме, че попадаме в графата на тъй наречените „мълчаливи случаи“.

Данните досега за COVID-19 включват обезпокоителна реалност: нямаме представа кой от нас разпространява болестта. Около половината от неволните „разпространители“ на вируса се чувстват добре до няколко дни преди да проявят прословутите симптоми на кашлица, треска и умора, но дотогава те може вече да са заразили множество хора. В същото време още по-неуточнената група заразени с коронавирус индивиди, които остават безсимптомни, представляват 40% от инфекциите в САЩ, според оценки на Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията, съобщава „Нешънъл Джиографик“, цитиран от Дарик.

Но още по-дезориентиращият въпрос е защо тези две групи – пресимптомни предаватели и асимптоматични случаи, са толкова чести. Други вируси, като грип и настинки, също се разпространяват безшумно. Но изключителната неуловимост на вируса, който причинява COVID-19, затруднява контрола.

Част от проблема е липсата на знания за това как се проявява болестта. Знаем, че възрастните хора, затлъстелите и страдащите от други заболявания като астма или диабет са по-склонни да развият тежка форма на COVID-19. Но тези, които са заразени и въпреки това избягват най-тежките симптоми на вируса, са най-трудни за тълкуване.

Изследователите се опитват да проучат биологията на тези случаи и да разработят свързани модели за прогнозиране на разпространението на COVID-19. Последните данни показват, че може да е комбинация от генетика, възраст и индивидуалност на личната имунна система, която определя дали инфекцията ще се развие в лек или почти незабележим случай.

Продължението четете ТУК

final theory test