Проучване на NASA, което изследва близнаци, един от които е прекарал почти година на мисия в космоса, докато през това време брат му е останала на Земята, установи, че повечето от драматичните промени, случващи се в човешкото тяло в космоса, не са постоянни, пише kaldata.com. Скот Кели, който беше на борда на Международната космическа станция между 2015 и 2016 г., преживя много физически и генетични промени, каквито брат му близнак и колега астронавт Марк Кели, който се върна на Земята, не срещна.

Но след завръщането на Скот на земята, физическите процеси в тялото му постепенно се нормализирали.

 

„Ако погледнете промените, които виждаме в Скот, по-голямата част от тях изчезнаха за относително кратък период от време, когато се върна на Земята“, заяви Стивън Платс, заместник главен учен в Програмата за изследвания на човека на NASA по време на пресконференция.

Учените откриват, че теломерите на Скот са се удължили. Теломерите, които на външен вид приличат на накрайници за връзки на обувки, всъщност са окончанията на хромозомите, стават по-къси с възрастта. Откритието бе шокиращо, тъй като учените бяха решили да използват теломерите като начин за измерване процеса на стареене.

У Скот са настъпили също и други физически и психически промени. Една година в космоса го прави далекоглед, тъй като каротидната му артерия и ретината се удебеляват, което е често срещано по време на космически полет. Той описва, че краката му се „подували  като дини“ всеки път, когато се изправял. Налице е промяна и в чревните микроби и генната експресия. Всички тези отклонения се връщат към нормални нива, след като Скот каца на земята, но въпреки това остават някои увреждания на ДНК и активиране на Т-клетките.

Когнитивните способности на Кели също намалели след една година в космоса – промяна, която изчезнала едва шест месеца след завръщането му. Докато бил в космоса, на Скот му била бита противогрипна ваксина, а тялото му реагирало по познатия ни начин – тест, който доказва, че имунната система не е засегната по време на космически полети.

Учените смятат, че изследването хвърля светлина върху това как човешкото тяло може да се адаптира и да се възстанови от физическото и психическо напрежение по време на космически полети. Изследванията също могат да ни помогнат да разберем как човешкото тяло реагира на други стресови фактори, като например заболяване.