Проф. Цветана Георгиева Манева е българска театрална и киноактриса. Председател е на Съюза на артистите в България от 1986 до 1989 година. Почетен професор на Нов български университет (2003).
Родена е на 30 януари 1944 г. в Пловдив, в семейството на известния драматичен артист Георги Манев.
През 1966 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш.
Кариерата ѝ започва в Пловдивския драматичен театър, където играе до 1979 г., когато се присъединява към трупата на Театър „Сълза и смях“ (1979-1991).
Играе в постановките на Театър 199: „Спорни сцени’81“ от Едвард Радзински, „Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман, „Монолози за вагината“ от Ева Енслър, „…И човекът стана жива душа“ от Дейвид Хеър, „КОКО“ от Саня Домазет, „Хората от Оз“ от Яна Борисова. Участва още в театър „Сфумато“ и Младежки театър „Николай Бинев“.
Преподавател е в Първо частно театрално училище Любен Гройс в НБУ.
Има множество роли в театъра: в пиеси на Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Стриндберг и др., но е по-известна с ролите си в киното: играла е в над 50 български филма.
Една от забележителните български актриси има специално място в сърца ни заради всички роли на силни жени, които е изиграла.
Снимка: Архив
Преди промените през 1989 г. Манева е била народна представителка в 7-мо, 8-мо народно събрание и 9-то народно събрание; била е член на Пленума на Комитета за култура и на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци. През 1982 г. е удостоена със званието „народна артистка“. Хабилитиран професор.
Манева е избирана и два поредни мандата за кандидат-член на ЦК на БКП – на XII и XIII конгрес.
Една от забележителните български актриси има специално място в сърца ни заради всички роли на силни жени, които е изиграла.
Снимка: Архив
През 2004 г. получава орден „Стара планина“ за големите ѝ заслуги в областта на българския театър и кино и по повод 60 години от рождението ѝ. През същата година Манева е удостоена и със званието Почетен гражданин на град Пловдив.
