От 2017 г. досега в страната вече има 395 иновативни училища, като те се намират в различни населени места – не само в големи градове, иновативни училища има и в малки градове и дори в села.

Това заяви проф. Галин Цоков от Пловдивския университет, който е ръководител на програмата „Иновации в действие“. Днес в Министерство на образованието бе представен анализ как се развива програмата по въвеждане на иновативно образование в българските училища.
Проф. Цоков представи основните параметри на програмата – въведени са различни елементи в образователната програма на тези училища, свързани с технологичната революция, пише news.bg.

Той даде пример – учителите участват в създаването на ново учебно съдържание, въведени са над 20 нови учебни предмета и съответно учебни помагала, както и този вид училища са създали мрежа, чрез която общуват едно с друго по различните програми.
Учениците в тези училища изучават новите предмети, като това се позволява от образователна наредба, която ги освобождава от законовата учебна програма на останалите училища. Те имат право да учат в друг сменен режим, с увеличен хорариум и да разместват програмите си.

Сред интересните нови учебни предмети, които са въведени у нас, са: Изкуствен интелект, Интернет на нещата, Оператор на дрон, Иновативни технологии в съвременните автомобили, Дигитална креативност, Роботика, Изкуство, Културология, Дигитални природни науки, Етика и ценности, Емоционална интелигентност. Въведено е обучение по облачни технологии, като само в Пловдив мрежата по този предмет е обхванал над 50 училища.
В учебния процес има виртуални класни стаи, електронно учебно съдържание, мобилни приложения, образователни игри, позитивна педагогика – по метода Монтесори, сугестопедия, валдорфска система, гражданско образование, обучение по финансова грамотност и здрав начин на живот, както и активно общуване с родители

Проведена е и анкета сред учителите, които преподават в иновативните училища, които показват, че над 70% от тях одобряват обучението, а 89% са удовлетворени, че са участвали в него.
Според експертите, иновативните училища имат по-силна култура и се доближават до западноевропейските и американските организации.

Министърът на образованието Красимир Вълчев посочи, че иновациите се развиват и в други училища, които не са участници в програмата, и за тях МОН е отпуснало средства. В тях пък се въвеждат различни центрове – Център за млади изследователи, Център за дигитални, природни науки, кътове, тип работилници, а единственият критерий, на който трябва да отговарят училищата, е да имат стремеж за иновации.

„Проектите за иновации са изключение от общите правила и възможност да се промени доминиращата култура в образователната система. Години наред системата функционира чрез контрол и тесни правила и образователни стандарти. Това, което се наблюдава последните години, е, че българската система на учебно образование започва да променя тази култура. А целта е самите училища да станат желано място за децата“, обясни Вълчев.

Той бе категоричен, че бъдещите национални програми в образованието ще са базирани на този принцип.

Ръководителят на програмата Наталия Михалевска, експерт в МОН, съобщи, че целта е след 3 години иновативните програми да се мултиплицират в цялата образователна система.

Председателят на Синдикат „Образование“ Юлиян Петров пък добави, че 20 000 учители от синдиката безрезервно подкрепят програмата за иновации и мислят, че това е най-успешната политика в последните 20 години.