Снимки: Фейсбук, Оля Уолъс

Жена, която смятала, че бучката на езика й е полово предавана инфекция разкри как почти е загубила живота си, след като е отказала да отиде при лекарите в продължение на седем месеца поради смущението си. Оказало се, че младото момиче има рак.

24-годишната Оля Уолъс, помощник в съвета от Съндърланд била само на 20 години когато й съобщили, че има рак на езика и лимфните възли в четвърти стадий.

Тя за първи път забелязала нещо от типа на язвичка на езика си. Беше на 19-годишна възраст и „обичаше да излиза да пие“.  Притеснявала се, че се касае за полово предавана инфекция и заради притеснението си не отишла на лекар в продължение на седем месеца.

Бучката станала по-голяма и болезнена. Тогава лекарите я диагностицирали с рак на езика и казаха, че ако е чакала още е щял да се разпространи из цялото й тяло.

За щастие, след лъчетерапия, химиотерапия и операция за отстраняване на тумора, Оля вече е напълно здрава. Тя е преминала и към по-здравословен начин на живот.
Оля сподели своята история с надеждата да насърчи други хора да проверяват симптомите на рак и да се свързват с медицински лица.

Спомняйки си момента, в който за първи път забеляза растежа, тя казва: „На 19 години бях като повечето тийнейджърки и обичах да излизам да пия с приятелите си. Тежах 143 килограма и не водех здравословен начин на живот, но се наслаждавах на тийнейджърските си години.
Забелязах нещо на езика си и си помислих, че е повтаряща се язва. Не беше особено болезнено в началото.“

„Започна да става все по-голям и се притеснявах, че може да е ППИ. Щеше да ме е срам от лекаря и затова отложих ходенето.“

„В крайна сметка отидох на лекар на 20 години, когато бучката продължи да расте и стана болезнена. Лекарят ме изпрати за биопсия, но все още не бях притеснена.“

Бащата на Оля който е отгледал нея и брат й, беше с нея за подкрепа, когато тийнейджърката получи резултатите си.

„Не исках той да влиза, тъй като все още мислех, че може да е ППИ“, призна Оля. „Когато влязох в една стая и видях много лекари и медицински сестри да ме чакат. „Трябва да извикате баща ми, ако е нещо лошо“.
„Бях шокиран, когато ми казаха, че имам рак на езика и, че се е разпространил в лимфните ми възли. Работех в палиативни грижи и се грижих за хора, умиращи от рак, но вярвах, че аз мога да се разболея като млад човек. Попитах дали ще умра и какво трябва да направя, за да остана жива.“

„Ако не бях отишла на лекар можеше днес да не съм тук, защото казаха, че скоро е щял да се разпространи по тялото ми“, казва младото момиче.

На Оля беше дадена възможността да се лекува в отделение за възрастни или в отделението за тийнейджъри рак в болницата Фриман. Тя избра второто, след като разбра, че ще има собствена стая и ще се лекува около други млади хора.

„Бяха ми насрочили 30 сесии на лъчетерапия и шест кръга химиотерапия“, спомня си Оля. „Имах нужда и от операция, за да отстранят и последната част от тумора.“

Момичето сподели ужасното изпитание, през което е преминала по време на лечението, страдайки от разболявания, умора и опасни нива на загуба на тегло.

„По време на лечението ми трябваше да ме хранят през назална стомашна сонда и страдах от гадене и умора.“

„Не можех да задържа нищо и тъй като теглото ми падна много бързо, бях близо до парализа. Бях в интензивно отделение, след това в отделението за млади онкоболни близо месец и половина.“

Оля, чието тегло спадна от 140 на 100 килограма, каза, че е успокояващо да бъде сред други хора на нейната възраст, които също са били диагностицирани с рак.

„Първоначално се почувствах толкова отчаяна и си помислих „защо аз?“ но видях, че и други млади хора са били засегнати“, обясни тя.

„Срещата с тях и говоренето за общите ни тревоги ме накара да се почувствам по-малко изолирана. Бях казал само на трима приятели, че съм болен, тъй като не исках да омаловажавам нещата за хората.

„Помогна и това, че нямаше определени часове за посещения и, че имах собствена стая, така че баща ми и брат ми можеха да дойдат да поседят, когато пожелаят.“
Оля завърши лечението си през май 2016 г. и за щастие се възстанови изцяло. Сега може да се похвали с по-здравословен начин на живот, след като диагнозата й рак „постави нещата в перспектива“.

Спрях да излизам, да пия толкова много и започнах да ходя на фитнес“, разкри Оля. „Срещнах партньора си Майкъл там още първия ден и той ми беше невероятна подкрепа.

„Сега тежа около 75 килограма и съм по-здрава от всякога. Страх ме е, че ракът може да се върне, но не мога да позволя това да управлява живота ми.“

Сега Оля се е хвърлила в набирането на средства за Tienage Cancer Trust.
Тя също така подкрепя кампанията на благотворителната организация #BestToCheck, която повишава осведомеността за петте основни симптома на рак при младите хора.

Тя призовава хората, въпреки предизвикателствата на пандемията или потенциалното неудобство, да се свържат с личния си лекар при всякакви притеснения.

„Бих насърчила хората да проверяват всичко, което ги тревожи“, каза Оля.

„Понякога се срамуваш да излизаш и да общуваш с хора, но лекарите са професионалисти, които са там, за да помогнат и могат да спасят живота ти, ако се окаже нещо като рак.“