Varna24.bg

Младежи от Варна споделиха възмущението и разочарованието си от посещението и престоя си в прехвалено заведение по Южното Черноморие. Varna24.bg публикува разказът им без редакторска намеса:

„Цяло лято социалните мрежи бяха заляти от снимки и клипове от „култово“ заведение по Южното Черноморие. Всичко изглеждаше толкова изкушаващо, че много ни се прииска да го посетим и да бъдем от „готините“. Така аз и мои приятели се решихме да бием пътя от Варна до Созопол. Седмица по-рано се опитахме да направим резервация, еми не ни се получи. Отговорът беше следния: „Всичко е пълно до края на месеца, абсурд! Пробвайте след 17:00 когато резервациите отпадат“.

Въпреки всичко решихме да тръгнем, все пак имахме и рожденничка. След 9 дена „път с камили“ и ужасни задръствания по пътя, пристигнахме на това прословуто място. Около 16:00 часа следобед вече бяхме пред бара. Там ни „приветства“ прекрасен български индивид с напомпани устни и его, като че ли не беше хостеса, а собственичка на бара.

“ Няма как да влезете щом нямате резервация! Не ме интересува откъде идвате и дали някой има рожден ден. Няма начин! Пробвайте след 17 часа, но ме съмнява“, измънка индивидът.

Ние обаче не се отказахме, инат! Решени бяхме, след 17 часа ще влезем в този проклет бар! Започна едно звънене на различни хора, има ли някой, няма ли кой да ни вкара. Щеше да е по-лесно да се свържем с Папата, сигурна съм. Получаваме таен номер, да точно така, таен с точни инструкции какво да кажем и кое име разбира се да вмъкнем тактично в разговора. За нас изглеждаше шокиращо, но явно в България така става всичко.

Звъннахме, казахме името и получихме желаната резервация, хайде обратно при нашата симпатична хостеса. Отидохме пред входа и се похвалихме на хостесата с резервацията. Все едно някой я удари с тухла по главата! „Ама..как..в последния момент??“

Идеална масичка ни дадоха, само чантата ми се побира на нея, но това няма значение, все пак е нещо, успяхме!

Доволни вече сме, готови за парти и естествено за алкохол. Мина си малко време, около час, докато някой ни обърне внимание и ни вземе поръчката. Някой ще попита: „Защо не отидохте до бара, ами чакате?“. Мисията невъзможна! Стадо диви животни изпълваше заведението, подскачаха, крещяха, те бяха на върха на вълната. Коктейлите пристигнаха, ура! Казвам ви за тази цена трябваше да ми го донесат в златна чаша, а не в хартиена, но нали и аз съм „еко френдли“ нека се разпада в ръцете ми, нямам против.

Към 21 часа вечерта ценоразписа магически се промени. Вода от 2 лева някак мина на 4. Джин и тоник станаха 40 лева. Изумително! Сервитьори и бармани от учтиви се превърнаха в чисто зло. Пример е и следната ситуация: На бара момиче си поръчва вода и дава 5 лева.

Барманът отсича: „Нямам да ти дам лев!“. Момичето започва да вади по-дребни, за да му даде точно и изкара железни 2 лева. Следва реакция: “ Ааа, такова желязо не смей да ми даваш, не приемам“.

Изчака я още минута, погледна я злобно, взе си водата и върна парите. Не знам да се смея или да плача. По мое лично мнение, този човек извън бара си ръфа закуски за левче, но зад този бар желязото му се стори примитивно платежно средство. Искаме сметката и сме готови да си тръгваме. Сервитьорът ни поднесе сметката от над 200 лева, без изобщо да брои нещата, които сме си взели сами от бара и каза: „Едва покрихте минималната консумация!“

Като заключение мога да кажа, че вече гледайки снимки и клипове от това място ме избива на смях. Уникално е, да, но с фасоните и некоректното отношение. Няма да прокопса българския туризъм с това отношение, няма!