Целта на Медицинския съвет към правителството е да помогне държавата да се справи със здравен проблем, за който здравната ни система не е подготвена. Това каза ръководителят на Медицинския експертен съвет за борба с коронавируса към Министерския съвет проф. д-р Коста Костов, консултант по белодробни болести в столичната Университетска болница „Света Анна“.

Той подчерта, че както е формулирано в заповедта, задачата им ще бъде изготвяне на алгоритми и препоръки за лечение на COVID-19, пише Вести.

Съветът е независим от Националния оперативен щаб, а целта му е да предлага медицински решения по кризата с коронавируса.

Крайните решения обаче ще бъдат взимани от Националния оперативен щаб.

По време на първия брифиниг на Медицинския съвет проф. Костов представи и членовете и функциите му.

„Държавата прави всичко възможно, за да се преодолее епидемията, но здравната ни система не разполага с необходимия ресурс да се справи с мащабите ѝ“, посочи специалистът.

„Този удар заплашва и нас, ако не се придържаме стриктно към епидемиологичните мерки и не се вслушваме в гласа на разума. Ще се придържаме към основния терапевтичен принцип – „Преди всичко, не вреди“, заяви проф. д-р Коста Костов.

„Нашата цел е да съобщаваме горчиви истини, които да превръщаме в сладки победи“, допълни той.

„Както е формулирано в заповедта на премиера за създаването на Съвета, нашата цел е да изготвяме препоръки за диагноза и лечение на COVID-19 и неговите усложнения“, каза проф.Костов.

Още при обявяването на създаването на Медицинския съвет, беше посочено, че съветът ще дава брифинги два пъти в седмицата.

„Ще предоставим очаквана и навременна информация като създадем доверие в обществото за мерките, които предприемаме. Гражданите заслужават тази информация и да имат постоянен достъп до нея. За тази цел ще се дават две пресконференции седмично, вероятно във вторник и петък“, отбеляза проф. Костов.

Освен това ще се направи и Facebook портал, където да има всичко, създадено от Съвета и от експертните съвети по специалности. Порталът ще се администрира от журналиста Константин Вълков.

„Целта на тези мерки е да има ясни и достоверни източници на информация“, посочи проф.Костов.

Лекарите, които членуват в Съвета, нямат никакво намерение да крият истината, заяви още той.

По време на брифинга заместник-министърът на здравеопазването Бойко Пенков заяви, че има достатъчно инфекционни легла и клиники в страната.

„Към момента са налични 900, а могат да нараснат до 2000. Няма проблеми в това отношение“, посочи той.

Във връзка с тестовете, доц. Атанас Мангъров обясни, че болен с коронавирус отделя вируса в околната среда. Това се случва около 4-5 дни преди да се проявят клиничните симптои и 20-30 дни след края им. През това време вирусът може да бъде хванат с бързи и бавни тестове.

„Част от контактите лица с един болен може да са го заразили, но вече да не са в състояние да отделят вируса в околната среда. Когато на тези контактни се прави тест, не се намира нищо. За да се установи, че те са били болни трябва да се направи серологично изследване – имунохроматографски тестове, с които се установява, че ако има антитела, това означава, че е карал коронавирусната инфекция“, посочи доц. Мангъров.

Ако това не се направи – този човек попада в графата отрицателен, което се случва масово и заради което при значителна част от контактните лица не се установява наличието на вируса.

„Втората група контактни са тези които болният е заразил. Ако той ги е заразил сравнитено скоро, защото той е отделял вируса поне 4-5 дни преди да се проявят клиничните симптоми, то тези хора няма да отделят вируса и няма как да ги хванем с нито един тест. Тази втора група, ако се изследват само с методи, с които се открива отделяне на вируса в околната среда, ще останат неоткрити. Затова са важни имунохроматографски тестове с които можем да получим данни за това, че някой е прекарал коронавирусната инфекция. В момента у нас се правят тестове за потвърждаване на една установена инфекция“, допълни той.

Eкспертът по медицинско право д-р Мария Петрова бе категорична, че Медицинският съвет ще комуникира само от медицинска гледна точка, насочено към конкретното заболяване и усложненията от него.

„В кратки срокове ще бъде изготвен правилник за основните принципи, на които работата на Съвета ще се базира. Изключително важно е в настоящата обстановка да бъде гарантирана сигурната безопасна среда на всички медици и в същото време да не потъпкваме правата на българския пациент“, подчерта тя.

Клиничният вирусолог от МБАЛ „Токуда“ проф. Радка Аргирова обясни, че алгоритъмът е нещо на диагностиката, което отдавна е трябвало да има и от което се чувства огромна липса в цялата страна.

„Нашият алгоритъм искаме да съдържа кога какви тестове, каква интерпретация, какво се прави след първия резултат, какъв е вторият тест и отново какво се прави по-нататък с пациента и неговото детайлно диагностично определяне и бъдещо поведение“, каза тя.

Съставът на Медицинския съвет:

Проф. Радка Аргирова, клиничен вирусолог, болница „Токуда“
Галина Кирова, образна диагностика, болница „Токуда“
Севелина Поповска, патолог, Медицински университет-Плевен
Адвокат д-р Мария Петрова, кантора по медицинско право Лекс Медик
Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ в Нови Искър
Доц. Атанас Мангъров, шеф на Детското отделение в Инфекциозна болница
Доценти Васил Велчев, кардиолог
Георги Момеков, фармаколог
Д-р Валентин Павлов, БЗС
Доц. Васил Велчев, кардиолог
Доц. Любомир Киров, Национален консултант по обща медицина и председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари
Проф. Николай Младенов, болница „Токуда“
Доц. Росен Калпачки, невролог
Д-р Александър Симидчиев, пулмолог
Константин Вълков, програмен директор на „Дарик радио“