Кадри: „Нова телевизия“

Поетът Илиян Любомиров, който има две деца от телевизионната водеща Петя Дикова, разказа покъртителна история, свързана с насилието над жени. Повод бе репортажът на „Нова телевизия“ за млада дама, която разкрива, че е била бита и държана в плен от мъжа й, който я подлагал на системен тормоз.

„Много ми е трудно да коментирам случай като този. През годините подкрепях различен вид неправителствени организации, които се борят срещу домашното насилие, и съм се опитвал да бъда максимално полезен. Къде съм успял, къде не чак толкова. В един момент се бях обезсърчил, че писането по темата, и говоренето по темата има някакъв смисъл. Защото днес ще мине тази новина, утре ще дойде следващата“, започна той в предаването „Пресечна точка“ по „Нова телевизия“.

„Миналата седмица помните една от актуалните теми беше една песен, която отново показва какво е отношението ни към жените. Показва как гледаме на тях, колко лесно можем да ги обругаем. Темата за мен е много по-голяма. Тя засяга психичното ни здраве. Защото до голяма степен мъжкото психично здраве има пряко изражение върху начина, по който мъжът се държи с жената. Има един друг поглед, и той е безнаказаността, тромавите процедури. Жената пет години е жертва, но не подава сигнал, защото е обезверена. Подаваш сигнал, може да отнеме много дълго време, може нищо да не произтече върху това, може само допълнително да засили агресията на мъжа. Ние имаме един законопроект срещу домашното насилие, който мисля, че мина на първо четене. Големият проблем в конкретния случай с тази майка е, че това е станало пред 2-годишно дете“, каза Любомиров, който преди време бе част от панела на Гала в предаването „На кафе“ по „Нова телевизия“.

След това той сподели и за собствения си допир с подобни случаи. „Срещам се покрай моята работа, и покрай работата на половинката ми, с много такива жени, някои от които са сървайвъри, преживяли са го. Най-сложното нещо е как да се откъснеш. Аз съм имал случай, в който виждайки на кръстовище мъж, който удря главата на жена в таблото, аз излизам, без да го пипам, казвам „спокойно, всичко е наред. Спокойно, спокойно“. Той излезе, започна да ми говори нещо, жената заобиколи и ми запука шамари. Защото се меся в техните проблеми. Има много социални експерименти, които показват каква е търпимостта ни към викове от съседно домакинство и каква е търпимостта ни когато примерно съседите ни пуснат силна музика. Към второто сме много по-малко търпими. Другото е „тяхна си работа, дай да не им се бъркаме“. Всъщност, трябва да им се бъркаме. Това ни формира като общество до голяма степен. Доколко сме безразлични към проблемите на по-слабите“, смята младият писател.

final theory test