Емилия Радева е българска актриса, родена на 23 май 1932 г. в град Радомир.

Завършва специалност актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Боян Дановски през 1955 г.

Започва работа в Драматичния театър в Пловдив (1955 – 1958), а след това и в театъра на Театър на Народната армия (1958-). От 1959 г. е член на СБФД. Председател е на секция „Актьори“ при СБФД(1980). Играе и в постановките на Театър 199: „Първата обич“ от Станислав Друмежки, реж. Любен Карабоиков; „Нечакана среща“ от Блага Димитрова, реж. Лена Ченчева, „Животът – това са две жени“ от Стефан Цанев, реж. Младен Киселов; „Ана Лиа“ от Дина Коча, реж. Леонтина Ардити; „Индийското въже“ от Кирил Станчев.

През 1974 г. е удостоена със званието заслужил артист, а 6 години по-късно и със званието народен артист.

Създава неповторими екранни образи в много български филми, между които: „А бяхме млади“, „Железният светилник“, „Снаха“, „Матриархат“ и  „Дом за нашите деца“.

През 2003 г. е наградена с орден Стара планина – I степен „за приноса си за развитието на българското изкуство и култура“

През 2013 г. е наградена с „Аскеер“ за цялостно творчество.

Омъжена е за актьора Любомир Димитров до смъртта му през 2001 г. Семейството има една дъщеря.

final theory test