Снимки: Д Додо, Катрин Бърстър
Когато деветгодишното куче на Катрин Бърстър почина, тя и съпругът й бяха много тъжни. Двамата обичаха кучето си много и бяха съкрушени от загубата му.
Един ден Катрин Бърстър забеляза публикация във Facebook от екипа за грижа и контрол на животните от Филаделфия. В публикацията се казва, че се опитват да намерят дом за двама неразделни питбула.
Докато много хора се интересуваха от осиновяването на мъжкия питбул, нямаше голям интерес към женското куче. Катрин четеше коментарите и се разтревожи, че ще се наложи да разделят двете кучета. „Личеше си колко много се обичат двамата и знаех, че трябва да направя нещо, иначе ще се наложи да ги разделят, за да им намерят домове. Изпратих снимката на съпруга ми и говорихме за това няколко дни.“
След дълго обмисляне двойката реши да отиде да види питбулите. На 14 март 2014 г. те отидоха и се срещнаха с двете кучета за първи път.
„След като прекарахме известно време с тях, знаехме, че не можем да ги изоставим и завършихме процеса на осиновяване, като ги взехме у дома същата вечер“, каза Катрин.
Катрин и съпруга й кръстиха кучетата Гас и Нина и питбулите бързо се настаниха в дома им. Кученцата бяха енергични и развълнувани да бъдат с новите си собственици. Те също бяха много благодарни, че се имат един друг. „Сега знам, че Гас щеше да бъде напълно сринат без Нина. Тя е неговият комфорт и неговата упора“, каза Катрин.
„Ако беше осиновен без нея, той винаги щеше да я търси. Нина е малко по-независима, но щеше да загуби своя спътник в играта.“
Три години след осиновяването на Нина и Гъс, Катрин и съпруга й не могат да си представят живота без тях. Кучетата обичат да тичат и да играят навън.
