Преди една година ръководството на държавната Българска банка за развитие (ББР) бе сменено заради съмнения около отпуснат голям кредит. Това като че ли действаше възпиращо за новия борд и оттогава проблемната практика да се финансират с огромни суми, достигащи 150 млн. лв., подозрително близки до властта фирми поспря. Насред пренасочения фокус на публично внимание към изборите обаче, изглежда, позабравените стари прийоми се възобновяват, макар и не в познатите мащаби. Това пише журналистът Николай Стоянов в обширна разработка в „Капитал“.

Конкретно става въпрос за 19 млн. лв. заеми, отпуснати от ББР за наскоро създадената компания „Новактис“ с договор от 6 април. Формално нейни собственици са две лица – Мирослав Илиев (70%) и Красимир Минчев (30%), но косвените индикации водят към някогашния лидер на силовата групировка СИК Младен Михалев-Маджо. Два дни по-късно, на 8 април, компанията придобива имоти в Силистра и Варна от „Феникс кепитъл“. Основно това е някогашният завод за аерозоли, силикони и други уплътнители на фалиралия „Бросс холдинг“, който чрез доста спорни действия през 2013 г. измъкна активите буквално под носа на тогавашните си кредитори – ОББ и ДСК, и ги остави с около 10 млн. лв. несъбираеми вземания. Разследване на „Биволъ“ от 2019 г., базирано на изтеклите документи от Panama Papers, пък показа, че въпреки че не е деклариран като такъв в България, краен действителен собственик на „Феникс кепитъл“ е именно Михалев.

За това, че отново зад „Новактис“ стои той, индикациите са косвени. Мажоритарният собственик и изпълнителен директор на дружеството, купило завода със заем от ББР, Мирослав Илиев е бил в борда на „Бросс холдинг“ над десет години – от 2002 г. до залеза на завода в началото на 2013 г. Новата компания до голяма степен репликира предишната – и при нея формално собствениците се водеха две лица, които, преди да създадат „Бросс“ през 1997 г. във Варна (първоначално като вносител на строителни материали), нямат бизнес история и известни връзки със СИК или Михалев. Това са Здравко Петров Гючлиев и Сергей Петров Липчев.

Другият акционер в „Новактис“ и председател на борда – Красимир Минчев, от 2012 г. е съдружник с Илиев в „Провентусс България“, което е дистрибутор на уплътнители с по около 4-5 млн. лв. годишен оборот. Преди несъстоятелността на „Бросс холдинг“ в рамките му имаше друга компания „Провентус“, която е в ликвидация и явно дейността е прехвърлена към новата – тя дори продължава да ползва същия сайт и мейл.

Третият член на съвета на директорите е Валентин Василев. Той е бил управител на клона във Варна на свързаната със СИК Първа източна международна банка (ПИМБ, днес Интернешънъл асет банк) до 2005 г., а след това до 2010 г. поема този в родният град на Михалев Силистра, където е изграден и въпросният завод.

Той не функционира от години, така че не е ясно в какво състояние е техниката и какви инвестиции са необходими. Това, което е видно от имотния регистър е, че материалният интерес по прехвърлянията на имотите в Силистра е 5.5 млн. лв., а на тези във Варна – 1 млн. лв. Това означава, че 6.5 млн. лв. е максимално възможната платена цена (има вероятност и тя да е по-ниска, а сумата да отразява данъчната оценка на имотите). Не е ясно обаче каква сума е платена още за оборудването и каква остава за евентуални допълнителни инвестиции и оборотни средства. В баланса на „Феникс“ към 2019 г. имотите се водят за малко под 1 млн. лв., а машините и съоръженията – за малко над 1 млн. лв.

Срещу това стои кредит от ББР от 6 април за 18 млн. лв. От договора за залог на предприятието не стават ясни много детайли, освен че заемът е разделен на два транша – 15 и 3 млн. лв., а лихвата е 3-месечен Euribor + 3 процентни пункта надбавка, но не по-малко от 3%. Няколко дни по-късно – на 12 април, е отпуснат още един заем за 1 млн. лв. при същите условия.

Цялата сатиу четете ТУК.