кадри: Фейсбук/Калин Терзийски, Слави Т. Трифонов

Писателят Калин Терзийски разкри, че не помни с добри чувства периода, в който е работил за екипа на Слави Трифонов и негови подчинени. Една от основните причини е бавене на заплатите. Другата е, че не можел да понася неговия манталитет. „Когато си вече лекар, тоест имаш самочувствието на образован човек, някак ти е неприятно да си близо до някой, който се държи като говедар. Гръмогласен говедар”, това заявява бившият психиатър в интервю за „Уикенд”.

„Пишех сценарии за радиопредаване, което беше продуцирано от негови подчинени – Стефан Рядков и Евтим Милошев, доколкото помня. И имаше ужасни проблеми с плащането на заплатите. Не получавахме пари с месеци. Пряко за Слави съм работил да речем един месец в „Хъшове” и бързо-бързо избягах при Камен Воденичаров в „Каналето”. Все пак аз тогава работех и в психиатрия като лекар и ми беше достатъчно като изпитание за нервите”, разказа Калин Терзийски.

Той също така признава, че не таи неприятни чувства към Трифонов за това, че често е осмиван в скечове в шоуто му. „Е, Слави не ги е измислял, та да прощавам на него. А на този, който ги е писал – няма как да простя, в смисъл няма и какво – те бяха толкова слаби и глупави, че не става въпрос прощаване, а за състрадание към клетия човек”, коментира писателят.

Според Калин Терзийски хората отдавна не приемат песните на Слави Трифонов като пародия, каквито са били в началото. „Те ги пеят като химни на „българщината” , а именно на оная „българщина” – байганьовската. Докато Слави и компанията му, а е имало и има сред тях актьори и сценаристи, които искрено харесвам, та докато иронизираха и пародираха простотията – беше доста добре”, коментира писателят. Според него обаче екипът на сценаристите и самия Трифонов са спрели да пародират чалгата и истински са ѝ повярвали.

„Доколкото знам, Слави е със сериозно хронично заболяване. И ето затова и на мен ми е съвестно да се „заяждам” с него. За свое оправдание ще кажа така: „Аз се заяждам с явлението, с институцията, с властта, която той (социалното явление Слави заедно с хората около него) акумулира и налага в действие. А за самия него, доколкото човек може да се дели така на „социална” и „лична” част, ми е мъчно и изпитвам състрадание като към болен човек. Няма страдащо същество, за което да не ми е мъчно”,казва още Терзийски.