Коментар от Даниел Смилов, публикуван в Дойче веле

Кадър видео ФБ

“Има такъв народ” (ИТН) обявиха, че ще са “конструктивна опозиция” в парламента. Но това просто не е вярно. На първо място те в никакъв случай не са “опозиция”, защото взеха лъвския пай от председателствата на постоянните комисии – това си е привилегия на управляващото мнозинство. На второ място може много да се спори доколко са “конструктивни”. Но в настоящата ситуация подобен спор е само загуба на време.

Докато ИТН определено не са опозиция, “промяната” трайно премина в ролята на опозиция в НС. И докато партиите в него взаимно се обвиняват, че са се предали една друга, най-предадена се оказа всъщност точно идеята за промяна на България след управлението на Борисов.

Сценарият, който се разгръща пред очите на българите

Ако преди 11 юли някой беше повдигнал въпроса как би изглеждало едно предателство на промяната, непредубедените наблюдатели със сигурност щяха да разгледат следния сценарий:

Вместо да конструира в парламента здраво “мнозинство на промяната” с ДБ, ИБНИ и БСП, ИТН се опитва да управлява с “плаващи мнозинства”, които дават възможност на ГЕРБ и ДПС да влияят силно върху властта (в правителството и в парламента).

Точно този сценарий се разгръща пред очите на българите, които бяха подведени, че в новото НС ще има силно мнозинство срещу управлението на Борисов и присъдружното му ДПС. Математиката и политическата логика не само позволяват, но и изискват едно такова мнозинство да се конституира и да започне да взема решения в този парламент. Но явно има други фактори извън математиката и логиката, които диктуват различен развой на събитията.

Предателството на промяната и преминаването ѝ в опозиция се случиха на няколко такта. Първият такт беше вече многократно обсъжданата стратегия на ИТН при първия мандат за съставяне на правителство. Тяхната идея за “правителство на малцинството”, което да разчита на “плаващи мнозинства”, не само се оказа неприемлива, но беше и пряк път да вкарат ГЕРБ и ДПС през задния вход в управлението на страната. „Защо беше необходимо това?” е въпрос, на който досега няма адекватен отговор. Фактът, че ИТН “спечелиха изборите” (тоест, имат най-голямата парламентарна група, но все пак със само 65 депутата), не е дори начало на отговора на този въпрос.

Някой би казал, че всичко това са грешки на растежа: хората на Слави Трифонов искат да се самоизтъкнат, другите партии пък ревнуват от лидерството им и т.н. Но пубертетските нагласи у част от политиците не са извинение за предложения модел, който е не просто далеч от “изчегъртване” на управлението на ГЕРБ, а е дори по-скоро негова реплика и реабилитация.

Вторият такт в предателството на промяната бяха парламентарните гласувания и особено тези за председателствата на постоянните комисии. Стана дума, че ИТН (правилно) получиха председателства на най-важните комисии – правна, бюджетна, външна политика и вътрешна сигурност и ред. Но оттам нататък другите централни комисии отидоха при ДПС (икономическа и регионална политика), БСП (отбрана), а ГЕРБ получиха европейските въпроси и транспорта. Едната от протестните партии сама се отказа от подобни постове, а ДБ получи четири комисии, от които по-важни изглеждат околната среда и донякъде дигитализацията.

Само това изброяване прави видимо кого всъщност ИТН привижда като свой партньор в парламента. Това са основно партии като ДПС и БСП, дори донякъде ГЕРБ – и в най-малка степен партиите на протеста. С други думи, разпределението на комисиите демонстрира как биха се формирали “плаващите мнозинства”, ако този парламент имаше шансове да просъществува по-дълго.

Третият такт в предателството на промяната беше по отношение на действията на служебното правителство. Кой би помислил преди 11 юли, че „партии на промяната” ще атакуват министри като Асен Василев и Кирил Петков, които изнесоха най-показателната информация за злоупотребите с публични средства както в ББР, така и чрез “инхаус” раздаването на милиарди на близки фирми за магистрали, язовири и т.н. Ако ДПС беше се ангажирало да рови гражданството на Кирил Петков, едва ли някой би се учудил. Но когато цялата атака тръгна от ИТН в съзвучие със сараите, много вежди започнаха да се повдигат. Комбинирано и с реториката на ИТН, съвпадаща с политическия речник на ДПС, всичко това направи “промяната” да изглежда комично в парламента.

Каква е истинската цел?

Този слаб парламентарен театър е може би начинът, по който ИТН иска да поприкрие желанието си да отиде на нови избори. Но нали уж голямата цел е промяната на България: и в това НС има възможност за ясно мнозинство на промяната, което да поеме своята отговорност. Целият въпрос е защо страната трябва да ходи на още едни избори, за да стигне горе-долу до същото положение.

Вече и сериозни анализатори започват да подозират, че истинската цел на ИТН не е смяната на модела „Борисов“ с по-адекватно, прозрачно и почтено управление. Някои намекват, че истинската цел е президентска република, други – че става дума за популистко разклащане на системата, без да има ясен план до какво ще доведе това. Време е ИТН открито да излязат и да вземат отношение по този въпрос, защото ако промяната на модела „Борисов“ беше тяхната цел, те нямаше да работят срещу нея. А в момента за съжаление правят точно това.
 

final theory test