Източник: Флагман.бг

„Най-бързо стопяващата се страна в Европа”. Така е определена България в обширна статия на ирландския вестник Irish Times.

Статията е посветена на нашата страна и е доста, доста задълбочена и интересна.

„Населението на България наброява седем милиона души и се очаква да намалее до 5,4 милиона през 2050 г. и до 3,9 милиона до края на века. България вече е загубила почти два милиона души от 1989 г, когато в нея са живеели 8,9 милиона души. Подобна тенденция се наблюдава в още осем държави, които са принадлежали към разпадналия се Източен блок. България обаче е едноличен катастрофален пример – на първо място по смъртност и ниска раждаемост, в комбинация с масовата емиграция”, описва вестникът и отбелязва, че страната ни е и най-бедната в Европейския съюз.

„Най-ниската средна заплата в ЕС – 575 евро на месец, най-ниската минимална заплата – 260 евро и най-ниската пенсия – едва 190 евро“, пише още изданието.

От там уточняват още, че 17% от българските студенти отиват да учат в европейски страни.
В статията е представен и Даниел Кадик, директор на фондация Фридрих Науман, който живее в София.
Той посочва, че има три български действителности – три класи.
Хора, вземащи средна заплата, чиито заплати стигат само за сметките, малка средна класа, която живее в предградията на града и висша класа, чиито представители имат луксозни коли и са членове на частни клубове и имат връзки с престъпния бизнес.
„Живях в Берлин и никога не видях „Майбах“. В София видях поне три“, отбелязва Кадик.
Авторът на статията говори и за корупцията: 71-во в световен мащаб, между Южна Африка и Вануату.
В страната има нагласени обществени поръчки, непрозрачни договори и схеми за източване на милиони евро от субсидии. Отбелязан е и фактът, че в България 81 процента от българите разполагат със собствено жилище, нещо, което го няма в цяла Европа.
„В страната има места, където няма доктор в радиус от 50 км. Трябва да си носиш тоалетна хартия в болницата и още подобни неща”, казва Кадик.
Накрая обаче отбелязва и връзката между българите.
„Много българи, особено сред по-възрастните, разчитат на храната, която самите те отглеждат извън града. Тук семейната връзка е много силна и между роднини и приятели се наблюдава обмяна на помощи заради липса на качествени услуги“, е краят на разказа за нашата страна.