Снимка pixabay

„Притеснителното е, че всеки нов вариант на вируса потенциално се среща с възприемчиво население. Ние имаме имунитет срещу голяма част от аденовирусите, които сме срещали в нашето ежедневие. Това е една от причините за по-ниската ефективност на базираните на аденовируси ваксини“. Тя отбеляза, че конструкциите на РНК ваксините много лесно могат да бъдат модифицирани.

Това, че първи случай на южноафриканският щам на коронавируса е изолиран в съседна страна означава, че скоро можем да го очакваме и у нас. При южноафриканския вариант 90% от преболедувалите от основния вариант на пандемията могат да бъдат отново заразени.

Това каза пред БНР имунологът д-р Цветелина Великова от УМБАЛ „Лозенец” в София.

„Практиката показва, че дори разболяване на голяма част от населението не води до създаването на популационен имунитет. Конкретно при този, но това се наблюдава и в други райони по света – в някои региони на Бразилия, Япония, във Великобритания също. Вирусите постоянно мутират, възникват нови варианти. Целта на самите вируси е да бъдат по-заразни, по-адаптивни към промените и да могат да се разпространяват повече“, отбеляза д-р Великова.

„Разликата е в това на коя стъпка предлагаме на нашия организъм част от спайк протеина на вируса. Когато прилагаме протеинова ваксина, ние даваме готов белтък, готова част от вируса. Когато прилагаме РНК ваксина, даваме информация на организма как да произведе този белтък. Когато прилагаме вирус-векторна ваксина също даваме информация как да се произведе този белтък, но с още една допълнителна стъпка – през ДНК“, каза експертът.

Тя уточни, че ако бъде увеличена скоростта на ваксинацията, ако повече ресурси бъдат впрегнати, ще бъдат ваксинирани много повече хора. В момента при нас лимитиращият фактор е количеството на ваксините.

Цялото интервю с д-р Великова ТУК

final theory test