Снимка уикипедия

На днешният 20 декември православната църква отбелязва един от най-тачените църковни празници – Игнажден, посветен на свети Игнатий Богоносец. На този ден имен ден празнуват носещите имената Игнат, Игната, Иго, Пламен, Пламена, Огнян и Огняна.

Свети Игнатий Богоносец е един от най-изявените ученици на свети апостол Йоан Богослов. Наречен „Богоносец“, защото носел Бог в сърцето си, той е известен с дълбоката си вяра и преданост към християнството. По време на управлението на император Траян, в началото на II век, Игнатий бил откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях заради вярата си.

Много обичаи има в българския бит, посветени на Игнажден.

Най-популярното поверие за този ден от всички е че този ден е свързан обичаят „полазване“, който предсказва каква ще бъде новата година. Според поверието, първият гост (полазник), който влезе в дома на този ден, определя съдбата на семейството през следващата година. Ако полазникът е добър и късметлия, семейството ще се радва на благоденствие и успехи. Често полазникът бива избиран и канен предварително от домакините. При пристигането си, той трябва да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на семейството да имат толкова добитък и деца, колкото са искрите.

Традиционната трапеза на Игнажден включва постни ястия като ошав, варена царевица и боб, туршии и зеленчуци. На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството. Жените не трябва да работят, особено тези, на които им предстои да раждат, за да бъде раждането леко. Смята се също, че ако на Игнажден се поработи от всичко по малко, през годината работата ще върви леко и успешно.

Интересен обичай е момците да поставят ечемик под възглавницата си на Игнажден. Според поверието, ергените ще се оженят за девойките, които сънуват през нощта.

Игнажден е ден, изпълнен с богата символика и традиции, които целят да осигурят здраве, плодородие и късмет през настъпващата година. Спазването на обичаите и вярванията, свързани с този празник, е дълбоко вкоренено в българската култура и продължава да бъде част от съвременния живот.

final theory test