Кадър Нова ТВ
Тодор Славков намери смъртта си в къщата на Христо Крушарски, който повече от 30 години е сред най-близките хора до него и покойния му баща. Близо месец след смъртта му той говори за отношенията помежду им и дългогодишното приятелство с фамилия Живкови.
Ние сме една група, бяхме една група, в която преди да кажеш „А“ знаеш какво ще каже другия. Събрахме се, видях го, хапнахме, окосихме двора, всичко бе нормално, майтапи. Нямаше нищо видимо, което да подскаже дори частица от това, разказа Крушарски за последните мигове на Тодор Славков приживе.
Тодор се опитваше да копира баща си. Баща му беше много интелигентен човек. Иван беше човек, признат от света, не от България. Нашата държава го очерни. Тя очерни фамилията им, споделя още той.
По думите му приятелството му с Иван Славков започва в едно кафене, след като той излиза от затвора.
С фамилия Живкови се запознавам след 1992 година, когато искахме с Иван Славков да направим партия. Отидохме при Тодор Живков, за да му споделим за намеренията си и да ни даде съвет. Тогава той ни попита дали имаме пари и ни каза да си ги запазим и да не се занимаваме с глупости, каза още Христо Крушарски.
За последващата трагедия в семейство Живкови сподели:
Написа ми съобщение, че в него е проговорила Людмила Живкова и има мисия да направи килийно училище в село Асен. За мен е загадка защо не успя да завърши тази мисия. Не мога да повярвам, че той се е самоубил, познавайки него, баща му и дядо му.
Христо Крушарски добави, че е имал заръка от бабата на Тодор Славков да се грижи за него.
Тя беше уникален човек. Гръбнакът на всички, желязна жена. Дните преди да почине ми даде заръка да се грижа за Тодор Славков.
Научих много неща от Тодор Живков, които използвам и до ден днешен. Той ми казваше, че „Българинът без чатал и ръжен не може да работи“. Българинът е готов да го почерпиш, но не и да работи. Това се наблюдава и днес, подчерта той и добави, че Иван Славков никога не се е интересувал от пари.
