Снимка вихрогон.бг

Коронавирусната пандемия е променила радикално потребителското поведение и финансовото положение на българите, пише в доклад за COVID-19 на международния доставчик на финансови услуги EOS, изготвен след анкета, направена през януари сред 7000 души в България, Германия, Хърватия, Румъния и Испания, пише Факти.

По време на пандемията българите са харчили пари основно за здраве (35 на сто), за техника (27 на сто) и домакински уреди (25 на сто). Мъжете над 30 години са най-активната група в закупуването на електроника.

Преобладаващата част от хората (89 на сто) са ограничили редица нужни или планирани разходи в хода на пандемията. Потребителите най-често са се въздържали от разходи за почивка (65 на сто) или ремонти (36 на сто), но от списъка им са отпаднали и разходи, свързани със здравето (17 на сто) или образованието (11 на сто).

Един от всеки трима анкетирани българи е взел пари назаем вследствие на кризата, като сумите са предимно до 5000 лв. Най-голямо предизвикателство се явяват текущите битови разходи, посочвани като водеща причина от 68 на сто от взелите пари назаем потребители. На второ място се нарежда необходимостта да се посрещнат разходи за здравето (33 на сто).

Всеки пети от анкетираните се опасява, че няма да може да покрива задълженията си към банкови институции (20 на сто), следвани от заеми към роднини (14 на сто) и приятели (13 на сто). Най-ниска е задлъжнялостта поради пандемията във възрастовата група 50-65 години, а най-висока при 30-39-годишните (34 на сто от които са взели пари назаем). Младите хора (18-29 години) търсят най-често финансова помощ от близки и роднини (21 на сто), а 40-49-годишните предпочитат да се обърнат към банка (23 на сто).

Сферите, от които се е спестявало най-много, са тези, за които се планират разходи след края на пандемията. Близо двама от трима българи смятат първо да отидат на почивка (60 на сто), а една трета (32 на сто) ще похарчат средства за реновации и ремонти.

final theory test