Кадри: БТВ: За първи път го казвам по БТВ, преди няколко дни получих обаждане за едно момиченце: Стилиян Петров

Невероятна история разказа Стилиян Петров.

Много от историите с хората, които се обръщат към нас, имат щастлив край. Голям процент.

Ние не само помагаме на хората да дадем надежда и подкрепа да преминат през всички тези лечения и трудни моменти.

Също така ставаме и част от техния живот.

Преди няколко дни получихме обаждане за едно момиченце.

Мина през трансплантация, мина през лечение и 10 години по-късно преди няколко дни се е оженила, което е един щастлив край.

Това момиче продължава да подкрепя хората,които се борят с тези болести, и да дава надежда.

Бившият български футболист Стилиян Петров по БТВ за пореден път разплака България с разказ за тежката битка с левкемията.

Той премина успешно през нея преди няколко години.

Той и съпругата му Паулина създадоха фондация, която да помага на борещи се с тежкото заболяване.

По този повод на 6 септември легендата на Селтик и Астън Вила организира благотворителен мач.

В него участие ще вземат много популярни бивши български и чуждестранни футболисти.

Стилиян и жена му Паулина

Сред тях са Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Валери Божинов, Гари Кейхил, Хенрик Ларсон и много други.

„Една такава борба и такива препятствия, през които минаваш като човек и като семейство, няма как да не те промени.

Неизвестното и въпросителните, през които преминахме през последите няколко години.

И продължаваме да имаме тези въпросителни, защото отговори на тези въпроси няма.

Битката с рака е тежка, непредвидима.

Някои от нас имаме възможността да преминем през всички тези препятствия и да минем от другата страна.

Да даваме надежда на хората, че има живот след тези битки.

Че трябва да си уверен, че трябва да имаш вяра, подкрепа най-вече.

Подкрепата е много важна.

Защото винаги съм казвал, че една такава битка е много повече психологическа, отколкото физическа“, каза Стенли в студиото на „Преди обед“ по БТВ.

Пред Деси Стоянова и Сашо Кадиев той разкри какви са въпросите, които си е задавал:

„Защо аз? Как стана?

Ние като спортисти – нашите диети, нашия начин на живот, подготовката, силните организми.

Може би въпросителните не трябва да са защо аз, защо се е получило, а откъде идва, дали съм можел да имам превенция, да избегна това нещо.

Няма отговор. Знаеш ли кое е най-интересното?

Много неща от живота ми като цяло – като хранене, като стрес, като спад на имунната система, неща, които ние отбягваме и всеки един от нас, когато сме здрави, казваме „абе, ок, ще премине“.

Тези неща, малките, са много важни.

Когато минаваш през една такава битка започваш да четеш, започваш да се интересуваш.

На моята съпруга Паулина вече й казвам, че е доктор, защото тя направи така че когато преминавах през битката си и силните химиотерапии.

Тя се грижеше за това аз да пия определени неща като натурални, като сокове, за това моите органи да функционират така както трябва“, сподели той пред Деси Стоянова и Сашо Кадиев по БТВ.

„Онзи ден с фондацията ни се свърза едно семейство. Мъжът се свърза с нас, съпругата му се бори с левкемия.

Просто за него подкрепата беше много важна.

Той искаше да знае малко повече от това какво съм правил, как съм се хранел, част от нейните органи започват да излизат извън нормите.

Това означава, че лечението трябва да спре, трябва да изчака отново да се върнат.

Ето тази подкрепа понякога е по-важна от всичко друго.

Защото всеки един от нас, защото и аз съм бил в тази ситуация, се опитваме да се борим с всичко.

Когато трудните моменти започнат да идват в живота ни, тогава започваме да вярваме в Господ много повече, тогава си променяме всичките навици.

Тогава правиш всичко необходимо само и само да станеш по-добър, да успееш да преминеш през всички тези трудности и препятствия.

Когато отново се върнем към стария начин на живот, тогава си връщаме старите навици. Но аз не съм ги върнал. Аз не мога, защото знам колко е важно. Пример и най-вече отговорност“, категоричен е Петров.

„Битката, през която преминахме аз и моето семейство, ние можехме да продължим без да имаме интерес към битките на всички други, без да бъдем съпричастни, но ние знаем колко е важна тази подкрепа.

За това и този Мач на надеждата ще даде надежда на много хора да повярват и да видят подкрепата на всички нас.

Когато не си сам, когато имаш възможността да се бориш с подкрепата на милиони, аз и моето семейство имахме тази възможност.

Има хора,които не искат да кажат, че са били част от тази битка. Борили са се сами.

Някои успяват, някои не. Някои ги е срам или страх.

Има ли сме въпроси към фондацията за това,че не знаят как да обявят на близките си за това, че имат заболяване и водят тази битка.

Не знаят как ще реагират, не могат да обяснят. Това е психологически проблем“, коментира Стан.

Той разкри, че след като е обявил, че ще организира Мача на надеждата, е получил обаждания от четири различни града – Пловдив, Шумен, Стара Загора и Враца.

„Млади момчета, на които родителите са минали през тази битка, някои от тях не са успяли.

Те също искат да започнат такива събития.

Но се вижда, че тази съпричастност, тази доброта се препредава и на други хора, които досега не са имали възможността и смелостта да продължат тази инициатива.

Защото една такава кауза, една такава надежда, която се дава на тези хора става съпричастност на цялото общество“, разкри още 44-годишният бивш футболист.

„Нямаме конкретна сума като цел за събиране.

Искам да благодаря на всички, които се включват безвъзмездно в това този мач да се промотира.

Маркетинга, спонсорите, които решиха да се включат само за 2-3 дни, без да се замислят, само за каузата.

Не знаем точната сума, мисля, че ще надхвърлим една много добра сума, която ще може първо да помогне на много хора, също да покаже, че обществото може да помогне.

Очакванията ми са големи. Колкото повече, толкова по-добре.

Водим срещи – с болнични заведения, с министъра на здравеопазването ще се видя днес, с министъра на спорта. Всички бяха много отворени с това как биха могли да помогнат“, обясни още Стилиян.

„Очаквам приятелите ми да направят шоу, вече тренират всички, дори някои се качват по две седмици на Белмекен.

За нас е голямо удоволствие да излезем на терена пред българска публика.

И това, което искам да покажем на всички, които се борят с тази болест, е, че сме с тях, че сме съпричастни.

Имаме много добри специалисти, но условията не са на стандарта, който се изисква.

Аз съм имал възможността моето лечение да премине в перфектни условия.

Да не забравяме, че когато един човек се бори за живота си условията са много важни.

Това е последното нещо,за което един човек трябва да мисли когато минава през тези битки.

За съжаление 80 процента от онкологичните заведения, които лекуват хора с тази болест, не са в кондицията, която трябва да бъдат.

Може би ще задам този въпрос на министъра на здравеопазването сега.

Това е един проблем, който не е от сега.

Ние получаваме много апели за това, че условията не са добри, лечението не върви както трябва, всеки търси да излезе в чужбина.

Което е болно. Защото да не забравяме, ако едно дете трябва да се лекува и отиде в чужбина, има допълнителни разходи.

Едно дете на 2-3 години не може да пътува само – самолетни билети, допълнителни разходи.

Има ли сме зов за помощ, че не могат да си покрият логистиката за това родителите да бъдат с детето си. Това понякога забавяло пътуванията и дава шанс на болестта да се развива“, разказа бившият капитан на националния отбор на България.

„Много от историите с хората, които се обръщат към нас, имат щастлив край. Голям процент.

Ние не само помагаме на хората да дадем надежда и подкрепа да преминат през всички тези лечения и трудни моменти.

Също така ставаме и част от техния живот.

Преди няколко дни получихме обаждане за едно момиченце.

Още като основахме фондацията преди години беше едно от първите, които поискаха помощ.

Мина през трансплантация, мина през лечение и 10 години по-късно преди няколко дни се е оженила, което е един щастлив край.

Това момиче продължава да подкрепя хората,които се борят с тези болести, и да дава надежда.

Аз се опитах да се върна и да играя футбол. Най-важното тогава беше да покажа на хората, че има живот след такива битки, че отново можеш да се върнеш към нормален начин на живот“, сподели с усмивка Стилиян.

„Синовете ми преминаха през всяка една стъпка, те нямаха възможността три години да бъдат до нас.

Дядовците и бабите поеха нещата. Съпругата ми беше с мен.

Ние можехме да ги виждаме само в определени моменти, защото аз нямах в повечето случаи имунна система.

И е много трудно да осъзнаеш и да видиш живота на родителите си в болница, в хотел, и то години наред.

Издръжливи са. Ние работим много те да са запознати през какво точно сме минали, казваме им истината.

Всеки един от нас се сблъсква с някаква болка през живота си.

Ние се сблъскахме с една голяма болка.

Да осъзнаем значението на живота, защото е много трудно когато си на дилемата, че ще загубиш живота си.

И всичко това, за което си се борил като човек, като спортист.

Че то изведнъж ще се изпари, тогава осъзнаваш малките неща в живота“, завърши Петров.