Ицхак Сами Финци, известен най-вече като Ицко Финци, е роден на 25 април 1933 година в София.
Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1955 г. и през същата година започва кариерата си в Димитровградския драматичен театър (1955 – 1957). След това играе в Драматичния театър в Бургас (1957 – 1960), след което се мести в София. От 1960 до 1966 г. е в трупата на Сатиричния театър, след което играе в Театър „София“ (1967 – 1988). Следват две години в Народен театър за младежта (1988 – 1990), а от 1990 г. е в трупата на Малък градски театър „Зад канала“. Играе и на сцената на Театър 199, на чиято Стена на славата могат да бъдат видяни отпечатъци от ходилата му.
Освен в театъра, Ицко Финци има роли и в множество популярни български филми, сред които „Преброяване на дивите зайци“, „Вилна зона“, „Закъсняло пълнолуние“, „Щурец в ухото“, „Откраднати очи“.
Член на САБ и на СБФД (1973).
Многократни участия в детски тв предавания: „Лека нощ, деца“, „Котаракът в чизми“ и др.
Синът на Ицко Финци – Самуел Финци е също отличен актьор, който прави успешна кариера у нас и в Германия.
През 1992 година сп. “Театър” публикува 11 „заповеди” към актьора, които Ицко Финци винаги се е старал да не пристъпва. Сред тях например има такива, като „Никога не играй жалък герой. За тебе той винаги е герой. Достолепен човек. Пази достойнството му”, или „Драматизмът на образа ти не зависи от начина, по който го изобразяваш с гласа си, с лицето си, стойката. Тогава дори си смешен и като герой, и като актьор. А от усилието обективно безплодно да преодолееш съдбовните обстоятелства, създали се преди и по време на действието на сцената”, „ Когато ролята по пиеса е главна винаги играй скромно, така все едно че си маловажен и ей сега ще напуснеш сцената”, които много добре разкриват безкрайната му взискателност към себе си не само като професионалист, но и като човек.
През 2006 г. заедно с режисьора Лиза Боева създава творческото обединение „Филизи 33“. Първият им съвместен филм е художествено-документалният „13 кратки опуса за голям екран“.