Кадри: БНТ

Обичаният актьор Герасим Георгиев-Геро даде емоционално интервю в предаването „Извън играта“ по Българската национална телевизия.

Той разкри, че е изключително щастлив от факта, че е имал възможността да играе с някои от най-големите български актьори от миналото.

„Много неща има, които да се изговорят за Татяна Лолова. България обедня откакто я няма. Говоря в изкуство, в култура, в личности. Такива хора се раждат много рядко. От големите актьори от онова време с Калата съм играл във „Вчерашни целувки“ на Юрий Дачев. Всъщност, с това представление срещнах трима големи. Васил Попилиев-Дедо, просто бездна човек. След като почина – Калата, а след Калата – Борис Луканов. Това е голяма награда за един актьор. Отдадени хора, с много обща култура, неуморими, двигатели. Много самороден талант – там е излято, Господ много е имал и дал. Много исках да работя с Велко Кънев. Почти щеше да се случи. Този човек е…. аххх, бездна“, спомни си Геро.

Запитан как успява винаги да е във форма и да се раздава на 100 процента, той отговори: „Все по-трудно ми е, това уморява. Аз напоследък предприех една стъпка, защото ако ти не се погрижиш за себе си, няма кой. Почнах да поставям себе си на първо място. Осъзнах, че ако ти не си щастлив и не си ОК със себе си, няма как всичко около теб да е щастливо. Почнах да слагам себе си на първо място. Искам аз да съм ОК – доволен, отпочинал, за да мога да си върша работата“.

„Отказваш ангажименти?“, попита го водещата Люба Пашова, а той каза: „Започнах да казвам „Не“. Трябва да се научим да казваме „Не, не може само „Да“. Стефан Данаилов ни казваше едно време, че каквото направиш до 45 години като име, оттам нататък името ти го връща. Има голям резон в това Тепърва на 45-50 да изгряваш, малко е странно. Така че взех да подбирам нещата, които работя“.

Геро разкри, че с колежката му Василена Атанасова най-често са играли като мъж и жена в постановки на сцената. Тя се включи в ефира с много силни думи за колегата си и призна, че той й е помогнал в много тежки моменти в живота. Това развълнува Геро, който заяви: „В това забързано време, в това меркантилно съществуване, което живеем, всичко е за парата, ти да си най-отпред, завистта. Когато има добри човешки взаимоотношения, когато хората си помагат без да търсят полза от това нещо, а просто защото искаш да помогнеш на човека до себе си, това е много рядко. И виж когато го споменаваш вече емоцията те хваща. На мен също ми стана емоционално. Много е хубаво да чуеш такива неща. Макар че напоследък си казвам, че няма ненаказано добро“.

„Яде шамари ли някъде?“, попита го Люба Пашова, а той отвърна: „Ами да, и то от хора, които си тръгнал към тях отворен, с цялата си искреност, и винаги това получаваш. На които си помагал под една или друга форма. Но винаги получаваш най-гадното. Такъв е животът. И гледам на дъщеря ми да й спестя някои неща. Много се радвам на детската наивност. Тя казва – „не е така, бе татко“. Тя е на 13 навършени, див пубертет, седми клас, ще кандидатсва. Тази година е адът. Спряхме волейбола, но ходи на фитнес, поддържа форма. Много търсещо дете е. Иска да стане актриса. Викам „защо бе, татко“. Естествено, че ще стане каквото иска. Аз съм първи в рода си с тази професия. От малък съм на сцена, но с народните танци. Тогава много надъхващи бяха детските филрми, братя Мормареви – страшна работа“.

Наскоро Геро е снимал филм на Стефан Командарев за „ало-ицзмамниците“. „Аз там съм гласът, който се обажда на хората, мутрата. И да ви кажа, след това 2-3 часа се чувствам кофти, изживявам го. Паля най-много когато някой не си върши работата. Това ме вади от нерви. Отиваш подготвен някъде на снимки и отсреща имаш някой тотално неподготвен. Вади ме от обувките това. Защо ти си намерил време да се подготвиш, а той не. Другото, кето много ме дразни, е неточността. Само в България казваме – „дай да се видим утре в 9-9,30-10 ч. Е, в колко последно?“