Кадър видео Нова ТВ

„Румен Радев е на ръба да има подкрепа, която би дала възможност за победа на първи тур. Само че за такава победа се иска и активност”, коментира социологът от „Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов в студиото на Нова ТВ.

Ако изборите за президент и вицепрезидент бяха проведени миналата неделя, за Румен Радев биха гласували 51,2% от гласуващите, за Анастас Герджиков – 22,5%, за Мустафа Карадайъ – 7,9%, за Лозан Панов – 6,2%. Сред останалите кандидати личат най-вече Костадин Костадинов – 3,1%, Милен Михов – 1,6%, Веселин Марешки – 1,1%. С „Не подкрепям никого“ биха гласували 2,7%. Останалите се разпределят сред други кандидати. Сред тях личат Волен Сидеров, Валери Симеонов и др.

Данните са от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за Българското национално радио, проведено лице в лице с таблети, сред 1009 пълнолетни българи, в периода 10-17 октомври. То не отчита събитията от последните дни.

„Събитията от последните дни обаче може би ще направят така, че да има и втори тур, където Радев също е с добри позиции, но няма да му е толкова лесно. Но все пак е рано за такива прогнози”, добави той.

„По традиция ДПС има мобилизирана подкрепа. Част от подкрепата за Панов пък е колеблива и защото западно-либералното пространство е малко по-индивидуалистично, и защото Румен Радев заема част от тази подкрепа”, смята Симеонов.

Ако парламентарните избори бяха в средата на октомври, моментната снимка на електоралните нагласи щеше да изглежда така: за ГЕРБ-СДС биха гласували 22,5% от гласуващите, за БСП – 15,1%, за „Продължаваме промяната“ – 13,4%, за „Има такъв народ“ – 12,2%, за „Демократична България“ – 11,2%, за ДПС – 10,8%. Това са и сигурните от днешна гледна точка формации в следващия парламент. Близо до бариерата е и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ – с 3,7%. Под бариерата личат също „Възраждане“ и ВМРО, съответно с 2,9% и 2,3%. Останалите гласове биха отишли при други формации.

Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е проведено с таблети, между 10 и 17 октомври, сред 1009 души, по метода „лице в лице“. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.