Снимка pixabay

След серията земетресения в Хърватия се заговори и за надежността на сградите у нас. Не е тайна, че едни от старите сгради са панелните блокове.

Първите панели в България са произведени през 1957 г., а през 1958 г. в София е построена опитна 4-етажна сграда. От края на миналия век европейските държави и България включително се опитват да се справят с панелното наследство.

„Искам да разсея тази широко разпространена теза, че едропанелните жилищни сгради у нас са с някаква намалена надеждност и дълготрайност и че след известно време трябва да ги разрушаваме.

Надеждността на тези сгради е абсолютно еднаква с тази на всички останали сгради, строени по различни системи и не можем да говорим за временно пребиваване на жилищните едропанелни сгради.

Те от гледна точка например на сеизмични въздействия са много по-устойчиви от всички останали строителни системи. ,каза пред БНР Проф. д-р инж. Димитър Назърски – експерт и преподавател в УАСГ,

При едропанелните жилищни сгради в контакта на едрите панели – стенни и подови – връзката е със стоманени закладни части. В УАСГ сме правили множество обследвания – има не повече от 10-15% от връзките с начална степен на корозия, която не е фатална. Философията на тези сгради е един вид лего, като в отделните елементи имаме заварки на стоманни закладни части.

При панелните сгради, особено при условията на земетръс, не може да се стигне до катастрофални разрушения.“, коментира още той.

Ина Бояджиева – началник отдел „Контрол по енергийна ефективност“ към Агенция за устойчиво енергийно развитие – обяснява в „Нашият ден“:

„Сертификатът за енергийни характеристики на съществуващи сгради удостоверява класа на енергийна ефективност. За съжаление панелните блокове не са с много висок клас на енергийна ефективност, но те подлежат на енергийно обновяване.

Те не съответстват на актуалните норми за момента и това ги прави нискоенергийни.

В България е приета Национална стратегия до 2030 година с амбициозни цели за мерки за повишаване на енергийната ефективност и енергийно обновяване на сградите“, допълни пред БНР Ина Бояджиева – началник отдел „Контрол по енергийна ефективност“ към Агенция за устойчиво енергийно развитие.