Илюстрация: Pexels

Екип от изследователи от Лондонския университет, ръководен от д-р Къстанс, реши да проучи способността за лоялност и любов на домашните любимци. За да направят това, учените са разработили много интересен експеримент. Тяхната работа, публикувана в списанието Animal Cognition, изследва поведението на 18 кучета.

Тестовете се провеждали с всеки собственик, в дома им, така че животните да реагират по възможно най-естествения начин. Пред всяко куче застават двама души: неговия собтсвеник и непознат. Те двамата започвали да говорят, тананикали или плачели. Беше им наредено да поддържат един и същ сценарий и тембър пред всички кучета.

Реакцията на кучетата
По време на разговорите и тананикането животните оставали пасивни, разхождали се или си играели сами. Когато обаче собственика или непознатия плачели, те се приближавали до тях, подушвали ги, облизвали ги. Заставали пред тях с наведена глава, уши назад и опашка между краката.

Наистина ли това е съпричастност?
Ако тези кучета всъщност търсеха само собствения си комфорт в ситуация, която ги стресира, тогава те никога нямаше да се обърнат към непознатия. Всеки път щяха да отидат при господаря си. Това обаче не било така. Когато непознатият заплакал, вместо да се приближат до господаря си, кучетата подушили и облизали непознатия.

Реакцията на кучетата не е била и просто от любопитство към необичайното поведение на двамата човека. Ако това беше така, животните щяха да реагират по един и същи начин на всички странни поведения: плач, смях и тананикане. Въпреки това, по време на експеримента, кучетата се приближили много повече, когато човекът плачел, отколкото когато си тананикал.
Освен това „покорното“ отношение на кученцата показвало съпричасност. Ако се бяха приближили с радостен, спокоен вид или нащрек, тогава бихме го отдали на любопитство.

Това може да се обясни и с емоционална зараза (кучето е тъжно, защото господарят му е тъжен), съчетано с минало учене (той се приближава, защото опитът му го е научил, че ще бъде възнаграден – напр: прегръдка, ако подкрепя човек в беда).

Изправени пред плачещия непознат човек, кучетата биха могли да реагират по много различни начини: да го игнорират, да бъдат нащрек, да станат любопитни, да започнат да играят, да се страхуват и да търсят утеха за себе си или да си тръгнат. Но това не се случи с нито едно куче. Кучетата в експеримента се доближаваха до плачещия човек по любезен и покорен начин, за да помогнат и да предложат подкрепа.

Връзките, които обединяват кучета и хората, датират от близо 15 000 години. Тъй като живеят с нас, тези животни започват да ни разбират все по-добре. Те са станали способни да четат лицата ни и да отгатват емоциите ни. Те изглеждат съпричастни, празнуват нашите радости и споделят нашите скърби. А в трудни ситуации те винаги са там, за да ни подкрепят.