Кадър Нова ТВ
Днес се сбогуваме се с големия български режисьор Николай Волев. Той почина след нелеп инцидент докато съпругата му Доротея Волева бе на погребението на бившия си Кирил Маричков. Два удара в един ден понесе жената. Съдбата й ги отне и двамата при инцидент – падане. Николай Волев си отиде на 78 години.
Режисьорът на филми като „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Да обичаш на инат“, „Маргарит и Маргарита“, „Козият рог“ и „Огледалото на дявола“ загина на 15 октомври при битов инцидент.
Близки, приятели и колеги ще го изпратят в 13 часа в църквата „Света София”.
Николай Волев е роден на 10 април 1946 г. в София. През 1967-1968 г. учи пет семестъра в архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство (ВИАС).
През 1968 г. бяга от България. След престой в бежански лагер, в Турция, заминава за Великобритания, където завършва кинорежисура в Лондонското филмово училище. След като се завръща в България, през 1973-1975 г. работи като сценарист на документални филми в БНТ, а от 1976 до 1991 г. е сценарист и режисьор на игрални и документални филми в студията за игрални филми „Бояна филм“. От 1991 г. работи на свободна практика.
Започва кариерата си с документални филми. Сред тях са „Цимент“ (1980), за който получава наградата на критиката на националния фестивал в Пловдив. За документалния си филм „Грънци“ (1983) е удостоен през 1984 г. с наградата „Сребърен дракон“ на 21-ия Международен кинофестивал в Краков, Полша.
През 1987 г. за документалния си филм „Дом № 8″ (1986) получава главната награда на 33-ия Международен кинофестивал в Оберхаузен, Германия, както и наградата на международната кинокритика на ФИПРЕССИ, наградата на публиката на първото Международно биенале на документалния филм в Лион, Франция, и наградата на четвъртия Международен кинофестивал на червенокръстките филми във Варна през 1988 г. През 1993 г. излиза документалния му филм „Вестникарската война“, а през 1999 г. – документалните му филми „За смъртното наказание“, „Бърза помощ“, „Зимна приказка“, „Вечният любовник“ и „Кремиковци – снимка за спомен“.
