Снимка pixabay

Широк резонанс в Европа получи публикуваният през септември доклад „Списък на екологичните заплахи 2020“ (Ecological threat register-2020), в който се прогнозира катастрофален сценарий на „преселение на народите“ в резултат на климатичната криза, както и недостиг на вода и храна в страните от Азия и Африка.

Докладът е изготвен от международни изследователски центрове – Института за икономика и мир (IEP), както и Института за климат и мир. Публикацията съвпада с петата годишнина от „голямата“ бежанска криза от 2015 г., която разтърси Европа. Докладът е проникнат с чувството за заплаха, висяща над света и западната цивилизация на първо място, проблемът с бежанците е тясно свързан с изключително спешната тема за околната среда, пише руският портал ИноСМИ, цитиран от „Фокус„.

Основни констатации от доклада:

– В резултат на екологичната криза броят на „климатичните“ бежанци в света може да достигне 1,2 милиарда души до средата на века.

– 19 държави вече са с повишен миграционен риск на фона на задълбочаващата се екологична криза. Сред тях са Афганистан, Сирия, Ирак, Индия, Пакистан и Чад.

– Най-голямата екологична заплаха надвисва над страните от Африка и Близкия изток, където се отчита и най-високата раждаемост в света.

– До 2040 г. до 5,4 милиарда души – повече от половината от световното население, ще живеят в 59 държави с остър недостиг на вода, включително „демографските гиганти“ Индия и Китай.

– До 2050 г. 3,5 милиарда души ще страдат от недостиг на храна, което е с 1,5 милиарда повече от днес.

– Борбата за ресурси неизбежно ще създаде експлозивна социална ситуация в страните от Азия и Африка, което ще доведе до масивни миграции на населението към развитите страни.

Авторите на доклада стигат до извода, че над милиард души вече живеят в страни, които по принцип не са в състояние да издържат на новите екологични заплахи и именно те ще станат източник на масови миграции през следващите 30 години. Най-висок миграционен потенциал имат страните от Африка, Близкия и Средния Изток и Централна Америка. Именно в тези страни промените в околната среда и природните бедствия вероятно ще доведат до масово изселване на населението, което ще застраши регионалната и глобалната стабилност. Мигрантските потоци ще потекат предимно към Европа и Северна Америка, където екологичната ситуация ще бъде много по-добра. Европа вече се сблъска с голяма миграционна криза през 2015 г., когато два милиона души, предимно от разкъсваните от войни Сирия и Ирак, се изляха на стария континент. Вълните на новото преселение неизбежно ще изострят политическата и социална ситуация в развитите страни.

Стив Килели, основател и директор на Института за икономика и мир, заяви в тази връзка: „Екологичните промени и изменението на климата представляват сериозно предизвикателство за глобалния мир. Ако не се предприемат спешни действия, недостигът на вода и храна ще се влоши значително през следващите 30 години, което ще доведе до социални протести, бунтове и въоръжени конфликти. Настоящата епидемия от COVID-19 вече показа колко лесно е да се нарушат връзките в световните хранителни вериги“.

Екологичните заплахи ще бъдат особено силни в страни с висок процент на плодовитост като Нигерия, Ангола, Буркина Фасо и Уганда. Те вече страдат от липса на ресурси и нарастваща бедност.

Институтът изтъкна следната група проблеми:

Липса на храна. Търсенето на храна в световен мащаб ще се увеличи с 50% до 2050 г., докато населението на света ще нарасне с 3,5 милиарда души. Без решение на хранителния проблем в световен мащаб в много региони ще се появят продоволствени проблеми, предимно в Африка.

Недостиг на вода. През последното десетилетие броят на конфликтите в света, свързани с борбата за водни ресурси, се е увеличил с 270%. Говорим предимно за Йемен и Ирак, но десетки страни вече са въвлечени в борбата за водни ресурси, включително Египет, Етиопия, Индия, Пакистан и Китай. Проблемът с водоснабдяването е остър в почти всички страни от Близкия изток, Северна Африка, Южна Азия и дори в редица европейски страни, като Испания и Гърция.

Природни бедствия. Глобалното затопляне, сушите, земетресенията, ураганите и наводненията засягат все повече живота на хората в развиващите се страни, което води до миграция и бягство до пренаселените градове, които се превръщат в огнища на социални конфликти.

Докладът за екологичните и миграционните заплахи беше посрещнат с враждебност от представители на либерални и правозащитни организации в Европа, които го разглеждат като „алармистски“ опит за предотвратяване на приема на бежанци в развитите страни. Либералите обвиниха авторите на документа в „антинаучни методи“. Фактите обаче говорят сами за себе си: докладът се основава на надеждни статистически данни от Центъра за мониторинг на миграцията, включително тази, причинена от екологични и политически фактори, обясняват от редакцията на портала.