Кадър видео БТВ
Доц. Атанас Мангъров е роден на 31 януари 1956 година в Стара Загора. Началник е на обособената „Ковид клиника“ в СБАЛИПБ „Проф. Ив.Киров” – София – Специализирана болница по инфекциозни и паразитни болести. Той е име в медицинските среди, доказан специалист, човек с характер. Обвиняват го, че води войни, но той е категоричен, че просто държи на думите си. За него коронавирусната пандемия, която ни мъчи вече повече от година, не е толкова страшна. За Националния оперативен щаб – е. Има сблъсък на позиции, но не за това основно ще става въпрос в следващите редове. Кой е Атанас Мангъров? Какво обича? Как е отгледал децата си? Повдигаме завесата на личния му живот навръх неговия 65-и рожден ден.
Приема ни в кабинета си в Инфекциозна болница. Библиотека, бюро, стол и кушетка. Това има вътре. Толкова е тясно, че двама души не могат да се разминат между кушетката и библиотеката. Според него това не е голямо значение. Ведър и усмихнат, започва да говори за всичко. Няма забранени теми.
Ето какво каза доц. Мангъров пред dir.bg:
– Доц. Мангъров. Честит рожден ден. Ставате на 65 години. За вас това е просто още една година или нещо повече?
– Нищо повече, нищо по-малко. Дата от календара.
– Как празнувате рождения си ден?
– Никак. Не обичам да го празнувам. Никак не обичам рождения си ден. Обикновено и не се събираме. Аз излязох от вкъщи на 14 години, когато отидох да уча в Английската гимназия в Пловдив. На рождените си дни все съм бил в движение. Със съучениците ми правехме купони. Като студент беше кофти, защото в края на януари е сесията. Когато децата бяха малки, вкъщи правехме сбирки с по 30-40 души, но и това отмина.
– Предполагам, че знаете, че сте роден на една дата с баба Ванга?
– Не, не знаех. Нали не очаквате да имам някакви свръхспособности като нея. (Смее се)
– За пенсиониране мислите ли?
– (Смее се). Този въпрос нали не е пожелание за рождения ми ден? Да, навършвам години за пенсиониране, но аз лично не мисля да спирам да работя. Ако имате предвид официално да се пенсионирам, това сигурно ще ми се случи. Има хора, които са се наточили да ме пенсионират. (Смее се)
Но аз със сигурност няма да спра да работя. Вижте, аз не работя – аз се забавлявам в работата си. Интересно ми е да лекувам. За мен е забава да работя с деца. Работата ми носи безмерно удоволствие вече толкова години. Аз си играя с децата. Не идвам на работа, аз идвам да си играя. Надявам се да ме разбирате. Сега имам едно дете с менингококов менингит група С в болницата, което е много гадно заболяване. От началото на декември – близо 50 дни. Оправи се, направи рецидив, върна се. По 50-60 дни прекарва при нас дете с такова заболяване. Ето с това дете аз си играя. Ние си говорим и това ми доставя удоволствие. Не че не лекувам възрастни. Същото е като усещане и удоволствие, но да лекуваш деца е привилегия. Медицината е колкото занаят, толкова и изкуство. Трябва да има някакви насоки, но не искам да кажа колко хората загинаха, защото се лекуват по guidelines установени правила.
Цялото интервю с доц. Мангъров ТУК
