15 милиона са българоезичните по света, казва доц Анна Кочева от Института по български език към БАН.

Има няколко изселнически вълни, запазили българския език в различна степен, дори и с различни диалекти. Последната вълна е от икономически мигранти от България и тя е след 1989 г., добяви тя пред Bulgaria ON AIR.

Има големи български общности в някои страни, в които първата генерация говори български език, при второто поколение има разколебаване, а при третото – българският език се превръща в семеен спомен. Има значение и в какви семейства се живее на новото място след изселническите вълни. Когато майката е чужденка – езикът е в отстъпление,“ обяснява доц. Кочева.

„В Испания се изселват цели български села и пазят езика и дори диалекта си, защото не спират да говорят на него, голяма част от първото поколение не проговарят дори испански . Не им се налага, защото живеят компактно помежду си. Работят като строители напр. или жени, които почистват, затова им е нужна само базова компетентност на испански,“ разказва доц. Кочева.

Тя нарича общностите ни зад граница българоезични, защото при някои има процес на отродяване. Дава за пример Северна Гърция, където в селата въпреки многото изселвания оттам все още може да се чуе български език, но още има боязън – хората не смеят да говорят и да афишират българския. За разлика от Западните покрайнини, където говорят на български, но са икономически блокирани, и от Бесарабия, където има култ към българщината. Но, по думите на доц. Кочева, българската държава е в дълг към българите в Бесарабия по отношение на българското гражданство.

По отношение на езика на Северна Македония имаме не някакви други, а обективни научни претенции и БАН издаде книга по този въпрос с документи, защото хората в Северна Македония трябва да знаят факти, които не са имали възможност досега да научат. Тя припомни за бързата прекодификацията от Скопие на българския книжовен език през 1945 година и направи аналогията с други държави, като подчерта, че няма няма кубински, чилийски, австрийски, швейцарски език и никой в тези страни не се притеснява да нарича езика си съотв. испански и немски.

„Българският език е третият класически език в Европа, а кирилицата е българска азбука – нещо, за което наистина трябва да се преборим в рамките на ЕС да съществува като термин. Продължава да се води битката, кирилицата да се нарича българска азбука“, каза в „Брюксел 1 „доц Анна Кочева. Според нея, „пречи ни това, че българските институции не действат в синхрон по този въпрос“.

Правителството е сезирано няколко пъти, че този въпрос трябва да бъде решен в полза на историческата и научната истина още преди да се извърши разширяване на ЕС с други държави, които имат кирилица и претендират за нейната история, обясни доц. Кочева.

„Защото и нашите съседи от Северна Македония имат претенции върху кирилицата и твърдят, че това е македонската азбука. За това най-вероятно ще претендират и съседите ни от Сърбия в един момент. Става въпрос за отстояване на историческата истина“, предупреди доц. Кочева от БАН.

Липсата на твърда позиция у политиците тя отдава на страх от евентуална възможност да се възпламенят някакви научни конфликти, които могат да прераснат в политически.

final theory test