Роден е в град Полски Тръмбеш на 4 август 1961 г., в семейството на Стефан и Йорданка Маринови. Има брат, който е с шест години по-голям от него. Веселин Маринов се занимава с музика от седми клас, когато става барабанист на ученическа група. По-късно става вокалист и композитор на групата. През есента на 1981 г. е поканен за вокалист в рок група „Импулс“. Първата записана песен на певеца с групата е „Среднощна музика“ в стил прогресив рок.  През 1983 г. завършва Естрадния отдел на консерваторията в класа на Петър Димитров. В този курс са още Диана Дафова, Нели Рангелова, Ваня Костова, Георги Христов и Богдан Томов. През 1983 г. среща първата си жена – Мария, която е кандидат-студентка в Консерваторията и която по-късно става майка на дъщеря му. През 1984 г. се разболява от възли на гласните струни и претърпява две операции. Лекарите не му дават надежда, че ще продължи да пее и напуска „Импулс“.

През 1988 г. излиза първата му и единствена малка самостоятелна грамофонна плоча, озаглавена „Веселин Маринов“, след нея – първата му дългосвиреща плоча, озаглавена „От любов“, през с. г. В тази плоча записва единствената песен в репертоара си по музика на композиторката Зорница Попова и по текст на сливенския поет Йордан Янков, озаглавена „Припомни си моето име“. През същата година се ражда дъщеря му Йоана. През 1995 г. записва албума „Горчиво вино“, достигащ 185 хиляден тираж, чиито успех го кара да остане в България. Песента „Горчиво вино“ става „Мелодия на годината“ за 1994 г.

След тригодишна пауза, през 1998 г., записва албума „Трифон Зарезан“, след него последователно следват албумите „Вино и любов“ (1999), „Винарната на любовта“ (2000), който е изцяло по музика на Тончо Русев, „Моя луда любов“ (2001) и „Моите песни“ (2002).

След 1998 г. Веселин Маринов записва почти всяка година нов албум, като сам си продуцира албумите (от „Горчиво вино“ насам) и ги представя на концертите си из цялата страна.

През 2003 г. записва два албума: „Пожарите на любовта“ и първия си коледен албум „Коледен сън“. На 17 април 2003 г. изнася грандиозен спектакъл в зала 1 на НДК, на който представя „Пожарите на любовта“.

През 2010 година, за втори път в кариерата си, записва 2 албума в една календарна година – „Още един хубав ден“ и втория си коледен албум „Най-скъпият подарък на света“. На следващата 2011 година записва юбилейната си колекция „Веселин Маринов – 30 години а сцена“, включваща в три компакт-диска 50 от най-хубавите песни в репертоара си, тъй като през тази година той навършва 50 години и 30-годишен творчески юбилей. В този албум е включена и песента „Нашата полиция“, която е неофициален химн на Министерството на вътрешните работи. Песента е представена на празника на МВР през 2010 г. и е единствената нова песен в колекцията. На 2 декември 2011 г. се навършват 30 години от първата му концертна изява, затова певецът подчинява цялата година на този творчески юбилей, като представя най-популярните си песни с концерти в продължение на над два часа и половина в цялата страна. През същата 2011 г. издава още един албум – „Горькая любовь“, съдържащ някои от най-големите хитове на Веселин Маринов, записан на руски език и издаден в Русия.

През 2016 г. записва юбилейна компилация с някои от най-хубавите си песни, посветена на 35-годишната му сценична дейност. Озаглавена е „Златни хитове“ и съдържа общо 68 песни в три аудио диска и един видео диск.

През 2017 г. записва албума „Представи си…“.

Освен поп песни, в репертоара си Веселин Маринов има и авторски фолклорни песни: „Слънце зайде“ (записана в албума „Горчиво вино“), „Песен искам“ (в албума „Осъден на щастие“), „Първа младост“ (в албума „Хубава жена“) и други.

През годините за него са написали песни композиторите Тончо Русев, който е написал около 100 песни за Веселин Маринов, Зорница Попова, Мария Ганева, Найден Андреев и други.