Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив.

Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.

През 1955 – 56 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. От 1977 – 1989 г. е в театър „София“, след което се завръща в Сатиричния театър през 1989.
Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Татяна Лолова.

Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл Duende по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Лолова играе в спектакъла до 2017 г. В Театър 199 също играе в постановките „Старомодна комедия“ от Алесей Арбузов и „Нищо не помня“ от Артър Милър.

Нейните отпечатъци могат да бъдат видяни на Стената на славата пред Театър 199.

Тя е актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение – от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и иронията, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи.

Играе Агафия Тихоновна („Женитба“, Н. В. Гогол), Татяна Алексеевна („Юбилей“, А. П. Чехов).

Член е на Съюза на българските филмови дейци (1987). Написва автобиографичната книга „1/2 живот“.

Лолова е омъжена за Светослав Светославов от 1963 до смъртта му на 26 декември 2018 г.

Награди и отличия

Заслужил артист (1972).
Народен артист (1986).
Орден „Кирил и Методий“ – III степен (1963).
„Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Лиди Василевна) в постановката „Старомодна комедия“ (1977).
„Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992).
„Аскеер за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992).
„III награда за актьорско майсторство“ на I национален преглед на камерните театрални постановки (Враца, 1977).
Наградата за женска роля за ролята на (Ангелина) във филма Авантюра на фестивала Златната ракла (1992).
Орден „Стара планина“.