Родена е на 20 май 1983 година в София. Започва работа като водеща в музикалното предаване „Мело ТВ Мания“ по Канал 1.

Завършва 8-о СОУ в София. След това завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2006 г., в класа на проф. Здравко Митков. На 1 септември 2006 г. е назначена на щат в театър „Българска армия“. Играе в различни пиеси в театъра, като по-известните от тях са: „Ножица – трепач“, „Процесът срещу Дон Жуан“, „Чайка“ и други.

Има участия и в няколко филма, като за филма „Шивачки“ е номинирана за награда за главна женска роля.

От 2014 г. е на щат в Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Роли
Театрални постановки

„Уморените коне ги убиват, нали?“ – Джаки
„Процесът срещу Дон Жуан“ – Малката
„Ножица – трепач“ – Диди Маркова
„Боряна“ – Боряна
„Без контрол“
„По-големият син“ – Нина
„Чайка“ – Нина Заречная
„Рейс“ – Влюбената
„Бурунданга“ – Берта
„Не всеки крадец е мошеник“ – Жената на крадеца
„Терапевти“ – Шарлът
„За какво Ви е ДОН КИХОТ?“ – Марсела

Филми

„Мечтатели“ (1987)
„Вампири, таласъми“ (1992)
„Най-важните неща“ (2001) – Маринела
„Версенжеторикс“ (2001)
„Хълмът на боровинките“ (2001)
„Леден сън“ (2005)
„Турски гамбит“ (2005) (4 серии) (Турецкий гамбит) (Русия/България)
„Валсове и танга от село Бела вода“ (2007) късометражния филм, в който дели екран с майка си Пепа Николова
„Шивачки“ (2007) – Дора
„Пъзел“ (2012) – Пепи

Сериали

„Женени с деца в България“ (2012) (16 серии) – Дора Николова
„Откраднат живот“ (2016) – Д-р Катя Кръстева през 80-те години
„Господин Х и Морето“ (2019) – Ася Сарафова

Дублаж

„Ким Суперплюс“ – Амилия (един епизод, 2005)
„Самолети“ – Доти (2013)
„Самолети: Спасителен отряд“ – Доти (2014)
„Angry Birds: Филмът“ – Матилда (2016)
„Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция“ – Капитан Ерика (2018)[1]

Живее и израства с майка си Пепа Николова, като с баща си не е близка, въпреки че носи неговата фамилия. Казва, че се е виждала с него само един-единствен път, когато е била на 11 години, в една сладкарница, за 2 – 3 сладоледа. Загубва майка си (единственият човек, който се е грижил за нея, докато е била дете) на 22 септември 2006 г., след дълго боледуване. Живее и израства в софийския квартал Мусагеница. След загубата на майка си се сближава с актьора Иван Ласкин, който ѝ помага да преживее трудния момент. През 2010 г. им се ражда дъщеря – София. Сърчаджиева и Ласкин живеят на семейни начала до смъртта му от тежки здравословни проблеми на 6 януари 2019 г.